— Стеснителните ми братовчедки! Които се плашат от всеки звук и никога не говорят на висок глас. Кой, освен Еверам, би си представил, че години наред тайно ще изучавате шарусахк?
— В двореца на дама’тингите има много тайни — отвърна Ашия.
Джаян се подсмихна.
— Не се и съмнявам. — Той разкопча наметалото си и свали бронираната си роба, като остана гол до кръста. — Но докато вие бяхте обучавани от жени, аз се учех от самия Шар’Дама Ка. Трябва да ви оценя, за да ви намеря място в шарак.
Той протегна ръка и им даде знак.
Дишането на Ашия беше спокойно, когато се изправи. Тя също разкопча наметалото си и свали щита от рамото си, като ги предаде на Шанвах. Не си съблече робата, но бързо пребърка многобройните ѝ джобове, измъкна керамичните брониращи плочки и ги струпа на купчинка върху пода.
Когато се изправи, вече беше по-лека, и запристъпва в кръг около Джаян.
Стойката му беше отлична. Той не лъжеше, когато каза, че го е обучавал самият Шар’Дама Ка, а чичо ѝ беше най-великият познат майстор на шарусахк. Може би щеше честно да спечели двубоя. Загубата от сина на Избавителя нямаше да посрами Енкидо и Ашия предпочиташе да изгуби честно, вместо да посрами и двамата, като се остави да бъде победена.
Но тогава той я нападна и тя беше по-бърза. Инстинктивно го препъна, като заби пръст в едно енергийно средоточие, което веднага вдърви крака му. Той изгуби равновесие и Ашия използва инерцията му, за да плъзне ръка под мишницата му и да го просне на пода по гръб.
Настъпи пълна тишина. Мъжете изглеждаха като ударени от гръм, тъй като бяха очаквали съвсем различен резултат. Ашия се зачуди дали вече не беше отишла твърде далеч; дали мъжете нямаше да я убият, за да спасят достойнството на техния Шарум Ка.
Но миг по-късно Джаян се засмя, скочи на крака и закрачи наоколо, за да възвърне чувствителността във вдървения си крак.
— Добро хвърляне! Да видим какво друго можеш.
Този път се пазеше по-добре, нанасяше удари с юмрук, ритници и удари с разтворена длан. Ашия избягваше повечето от тях, а останалите отбиваше с минимален контакт. Сама нанесе няколко пробни удара, преценявайки способността му да се защитава.
Беше добър за шарум. Един от най-добрите. Но много от блокадите му имаха пропуски, които ѝ даваха възможности да го извади от строя, осакати или убие.
Вместо това скочи над изпънатия му за ритник крак, превъртя се във въздуха и се озова на известно разстояние от него.
— Добре направи, че отстъпи, сестро — каза Джаян. — Беше моя.
Ашия стисна зъби. Досега три пъти бе имала възможност да го убие. Тя погледна към Шанвах.
Нейната сестра по копие стоеше спокойно на колене, но пръстите на едната ѝ ръка се размърдаха, задавайки въпроса: Защо му даваш предимство?
„Защо, наистина?“ — запита се Ашия. Дамаджата го беше заповядала, разбира се, но какъв пример щеше да даде на Шанвах и бъдещите шарум’тинги, ако позволеше на Джаян да я победи?
— Не можеш да ме обикаляш вечно — извика Джаян. — И без това ти дадох достатъчно енергия. Ела, покажи ми каква е силата ти, когато не крадеш от моята.
Ашия се изстреля напред толкова бързо, че го хвана неподготвен. Изби ръцете му встрани с качулката на кобрата, после се наведе напред и го обхвана през кръста, като повдигна десния си крак над главата, за да го изрита в лицето.
Джаян залитна назад, а тя се завъртя на пода, подсече го с крака си зад коленете и той се стовари долу.
Джаян не беше новак в двубоите, въртеше се и променяше центъра на тежестта си, за да не ѝ дава преимущество. Но Ашия вече беше близо до него, където дама’тингският шарусахк, на който я беше научил Енкидо, беше най-смъртоносен. Точните ѝ удари накъсаха енергийните му линии и тя го сграбчи в подчинителна хватка, затиснала с горната част на ръката си трахеята и артерията, която снабдяваше с кръв мозъка му.
Джаян потрепери, по лицето му изби пот и тя видя страха в очите му. И най-после уважение. Представи си как иска от него да се предаде, но в съзнанието ѝ прозвучаха думите на дамаджата.
Покажи му куража си. Спечели уважението му. И после изгуби двубоя.
Джаян се опита да се изтръгне от хватката ѝ и Ашия леко я отпусна. Той си пое дъх и внезапно се дръпна напред, нанасяйки ѝ силен удар в лицето. Неподготвена за свирепостта му, Ашия падна назад, докато той продължаваше да нанася удар след удар по лицето и тялото ѝ, удари, предназначени да нанесат трайни поражения.