Джурим се поклони, зарадван от възможността.
— Няма да е достатъчно, за да докара воините им на наша територия, но ще привлече вниманието и патрулите им на юг. — Пръстът на Джаян се плъзна по картата на изток от Пристан, пред блатата, докато не стигна до тънката черта, която водеше на север. — Аз ще поведа моите хора на север по Пътя на Старо Могилово. Ще заобиколим Хралупата и ще нападнем неочаквано Анжие. — Той се усмихна. — А те няма да са подготвени, щом дама Горджа отнесе посланието си.
Глава 29
Дама Горджа
334 г. СЗ, Зима
Бележката беше написана с едрия почерк на Дарси Кътър. Също като самата жена, посланията ѝ не губеха време и преминаваха направо към въпроса. Вместо дългите писма, които пишеха останалите, кореспонденцията с Дарси представляваше купчина кратки бележки, всяка представяща отделен проблем.
Господарке Лийша,
защитените деца престанаха да се подчиняват. Не се явяват на проверка. Започнаха да рисуват телата си не само с мастило. Стефни Ин хвана Стела с постоянни татуировки под роклята. Йон Грей се опита да им влее разум в главата и Калън Кътър му счупи ръката.
Сега живеят в гората, както Избавителя, казват. Онези, които изобщо спят, го правят през деня, скрити от слънцето. Гаред не им прави забележки, защото убиват много ядрони, но и той започва да губи търпение.
Каза, че си имала план, в случай че се случи нещо такова. Ако криеш някой номер в ръкава си, сега е моментът да го използваш.
— Ядроните да ги вземат — каза Лийша.
Уонда, която лакираше лъка си, вдигна глава.
— Кое?
— Нещата в Хралупата се разпадат — отвърна Лийша и потърка наедрелия си корем. — И ако остана още дълго време тук, няма да мога да пътувам до там, докато не се роди детето.
— Как да си тръгнем без Роджър? — попита Уонда.
— Не можем — отвърна Лийша. — Но взех да губя търпение с безкрайните отлагания на Джансън. Какво от това, че Джейсън му е бил племенник. Той се опита да убие Роджър два пъти и сам си е виновен какво му се случи.
— Това едва ли ще повлияе на някого — каза Уонда.
— Ще им повлияе, когато Гаред се появи с няколко хиляди дървари, за да ни прибере и да ни отведе у дома — рече Лийша.
Уонда я погледна за миг, след което продължи да лакира лъка си.
— Смяташ ли, че ще се стигне дотам?
Лийша разтърка слепоочията си.
— Може би. Не знам. Надявам се, че не.
— Ако стане, ще се пролее много кръв — каза Уонда. — Тия двамата може и да си блъскат рогата понякога, но Гар приема Роджър като по-малък брат.
— С всички е така — съгласи се Лийша. — Но херцогът и братята му са упорити. Ако Гаред се появи с армия, може и да ни пуснат, но Хралупата ще трябва да разчита само на себе си.
Уонда сви рамене.
— Харесвам графа и херцогинята майка, но Хралупата ще се справи отлично и без тях. Те се нуждаят повече от нас, отколкото ние от тях.
— Може би — повтори Лийша, но не беше чак толкова сигурна.
На вратата се почука. Уонда отвори и видя една от прислужничките на херцогиня Мелни.
— Това е добър знак — каза Лийша на Мелни, — но е рано да се радваш.
— Демонски фъшкии — каза Арейн. — Момичето кърви всеки четвърти вториден, точна като изгрева на слънцето. Сега е петиден и няма нито капка. Не ми трябва престилка на билкарка, за да разбера какво означава това.
— Означава, че в мен расте бебе — каза Мелни.
— Да, не го отричам — каза Лийша и лицето на Мелни грейна. — Но аз не бих се разкрещяла от балкона. Толкова скоро при първа бременност има голяма вероятност да ти дойде.
— Няма! — настоя Мелни. — Усещам ръката на Създателя тук, дава ни дете, когато най-силно се нуждаем от него.
— Дори да е така, няма да боли, ако изчакаш малко, преди да кажеш на някого — рече Лийша. — Все още има време.
— Не толкова много, колкото си мислиш — каза Арейн.
На Лийша ѝ се наложи да ускори крачка, за да не изостава от Арейн, която я водеше през женското крило на двореца. Толкова беше свикнала с преструвките ѝ на стара изкуфяла жена, че сега като че ли виждаше съвсем друг човек.
„Нещо ужасно се е объркало“, осъзна тя, щом се бе наложило херцогинята майка да зареже представлението в коридора.
Надуши го веднага щом влезе в покоите ѝ. Арейн беше отворила прозорците и бе напълнила стаята със свежи цветя, но вонята не можеше да бъде сбъркана. Лявото ѝ око подскочи и тя разбра, че това бе началото на главоболие, което до края на деня щеше да я е вкарало плачеща в леглото.