— Аз съм дама Горджа. Нося съобщение от моя господар и говоря с неговия глас.
Той разгъна пергамента и започна да чете:
— „Поздрави на Райнбек Трети, херцог на Анжие, в годината на Еверам 3784… Заклевам се пред Еверам, че ти наруши дадената пред Създателя и Неговите деца за Ала дума, като ни нападна по време на свещеното Новолуние, когато всички мъже са братя. Според евджахския закон трябва да умреш.“
Разнесоха се гневни гласове в залата, но дама Горджа не им обърна внимание и продължи да чете:
— „Но милостта на Еверам е безкрайна и Неговата божествена справедливост няма да се простре върху твоя народ, с който винаги сме искали само братски, приятелски отношения. Уреди делата си и сам отнеми живота си заради това, че заповяда извършването на такава мерзост. В първия ден на пролетта наследникът ти ще ми достави главата ти и ще му бъде позволено да допре чело в килима пред нозете ми. Направи го и ще пощадя хората ти. Разочаровай ме и ще накараме Анжие да си плати, като стоварим безкрайната справедливост на Еверам върху всички вас. Очаквам отговора ти — Джаян асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи, Шарум Ка на Красия, господар на Водохранилището на Еверам, първороден син и наследник на Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи, познат още като Шар’Дама Ка, Избавителя.“
Когато даматът вдигна поглед от пергамента, лицето на Райнбек беше станало яркочервено.
— Очакваш от мен да се самоубия?
Дама Горджа се поклони.
— Ако обичате народа си и желаете да не бъде наказан заради престъплението ви. Но дори на юг се знае, че херцог Райнбек е дебел, развратен и безсеменен кхафит, който не заслужава трона си. Господарят ми очаква да откажете и да си навлечете божествения гняв на Еверам.
— Еверам няма думата тук, дама — каза Напътственик Питър.
Дама Горджа се поклони.
— Простете, Ваша Светлост, но Еверам има власт над всичко.
Райнбек изглеждаше така, сякаш се беше задавил с пилешка кост, лицето му беше придобило почти пурпурен цвят.
— Къде е тялото на брат ми? — тросна се той.
— А, да — рече дама Горджа и щракна с пръсти.
Двамата шаруми се приближиха към трона със своята лакирана кутия.
С приближаването на кутията Лийша почувства нарастващ ужас. Джансън и половин дузина Дървени войници ги спряха, преди да стигнат до стъпалата, и шарумите застанаха невъзмутимо, докато първият министър погледна вътре.
— Нощ! — изкрещя Джансън и се извърна ужасѐн настрани.
Измъкна една кърпичка от джоба си и задиша тежко в нея.
— Донесете я тук — нареди Райнбек и двама от стражите отнесоха кутията до трона.
Питър и Микаел станаха от троновете си и се приближиха, докато херцогът вдигна капака.
Микаел ахна, а Питър задиша тежко. Не беше толкова бърз като Джансън и повърна в ръката си и върху предницата на чистата си роба. Райнбек само погледна хладнокръвно съдържанието и махна с ръка да отнесат кутията.
— Искам да видя тази кутия, Уонда — каза Арейн.
— Да, майко — рече момичето и пресече пътя на стражите, насочвайки ги към кралската ложа.
Джансън отиде бързо при херцогинята майка.
— Ваша Светлост, не Ви съветвам…
Но Арейн не му обърна внимание и отвори кутията. Лийша бързо се изправи. Вече се беше досетила какво е съдържанието ѝ, но трябваше да го види със собствените си очи. Беше по-ужасно, отколкото си бе представяла.
Вътре имаше два големи запечатани буркана от защитено стъкло, пълни с нещо, което приличаше на камилска пикня. В единия плаваше главата на Тамос, в другия — на лорд Самент. Гениталиите на Тамос бяха отрязани и натъпкани в устата му. Устата на Самент беше пълна с фъшкии.
Гледката я преряза като нокти на демон, но тя се беше приготвила вътрешно и не показа болката си. В погледа на Лорейн също имаше повече ярост, отколкото ужас.
Същото не можеше да се каже за Арейн. Лийша рядко беше виждала жената да показва някакви емоции, но това беше твърде много. Силният ѝ дух се срина и след като се пресегна да вземе буркана с главата на Тамос и я притисна силно към гърдите си, тя заплака.
— Стражи! — извика Райнбек. — Завлечете тези пустинни плъхове в тъмницата!
При тези думи аурата на дама Горджа се промени, самодоволната му арогантност беше сменена от победен трепет. Той се беше надявал на подобна реакция. Дори я беше предизвикал.
Горджа се поклони ниско пред подиума.