— Да, но това не бяха мъже — каза Сиквах. — Златния тон, Райнбек, това са кхафити без души. Виждала съм граф Тамос да се бие. Може би беше глупак, но имаше сърце на шарум и алагаите трепереха от страх пред него. Не мога да си представя, че е действал толкова нечестно.
Роджър отново сви рамене.
— Не съм бил там. Нито пък ти. Но какво значение има вече, след като главата му беше изпратена в буркан на майка му?
— Никоя майка не бива да вижда такова нещо — съгласи се Сиквах. — Братовчед ми няма кой знае какъв морал.
На изток, където красиянците бяха плячкосали близките села, се издигаха колони от дим. На ден път от града имаше поне дузина от тях.
— Щом са стигнали толкова далеч на север — попита Роджър, усещайки оформящата се в гърлото му буца, — това дали означава, че Хралупата е паднала?
Сиквах поклати глава.
— Хралупата е силна и е благословена от Еверам. Толкова много войници сигурно ще я превземат, но щеше да им отнеме седмици, може би дори месеци. Тези мъже са отпочинали, няма ранени или повредени оръжия. — Тя погледна на изток, където се издигаше пушекът. — Тръгнали са на изток, покрай голямата гора и най-вероятно изобщо не са навлизали в Хралупата.
— Поне това ни остава — каза Роджър. — Може би Гаред вече е тръгнал насам с десет хиляди дървари.
„Моля те, Гар — каза си той наум. — Твърде съм млад, за да умра.“
Херцог Питър се размърда нервно; напудреното му лице беше нашарено от струйки пот. Личеше си, че Напътственикът беше свикнал да стои зад олтара, а не пред него. Трети син, обречен на Църквата, Питър вероятно никога не се беше надявал, че ще си сложи дървената корона, камо ли да се жени, докато пред портите на крепостта се е събрала вражеска армия.
За разлика от него, принцеса Лорейн стоеше изпъната и решителна, без да сваля очи от пастира, докато той бързаше да изрече всички клетви, които щяха да узаконят брака им и да ѝ позволят да хвърли всичките си войници в битката. Не че нейните петстотин Планински копия щяха да помогнат особено срещу двайсетте хиляди шаруми. В момента, в който забелязаха вражеските сили, бяха изпратени вестоносци, но нямаше как да разберат дали са успели да преминат.
Вече беше сутрин, макар до зазоряване да оставаше още час. Церемонията беше кратка, само изричане на клетвите и непохватна целувка. Лийша не им завиждаше за брачната нощ, но нуждите на народите им бяха по-важни от личните удобства. Създаването на дете изглеждаше толкова просто нещо, но Лийша знаеше как ще се отрази това на света.
— Съпруг и съпруга! — извика пастирът и новата херцогиня кимна на капитана на нейната стража Бруз.
Мъжът изпрати бързоходец да събере Планинските копия, след това застана зад нея, когато двамата с Питър отстъпиха от олтара. Присъстващите нададоха рехави викове, но повечето места по пейките бяха празни; хората се намираха по крепостните стени или се барикадираха в домовете и убежищата си.
Арейн първа се поклони на новата двойка, останалите бързо я последваха. Лийша се наведе, доколкото успя в настоящото си състояние. Дори Аманвах се поклони — издайнически ход. Отчаяно искаше да види Роджър свободен.
— Достатъчно — сопна се Питър и всички се изправиха едновременно. — Ще има достатъчно време за поклони и поздравления утре, ако доживеем да го видим.
Пискливият му глас ясно разкриваше собствените му очаквания.
Лорейн се обърна към новия си съпруг с каменно лице, но аурата ѝ представляваше смесица от раздразнение и отвращение.
— Съпруже, може би е най-добре да обсъдим това насаме?
— Разбира се, разбира се — отвърна Питър и махна с ръка на кралския антураж да ги последва през вестиария до олтара по коридора към личната му стая.
Дворецът на Райнбек вече беше негов, но нямаше време да се мести, а и Напътственикът нямаше желание да напуска разкошно обзаведеното помещение.
Там, обграден от символите на своята вяра и нещата, които му напомняха за собственото му величие, херцогът като че ли се взе в ръце и изпъна гърба си.
— Джансън, в какво състояние е нашата защита?
— Едва ли по-различно, отколкото преди двайсет минути, Ваша Светлост — каза Джансън. — Врагът трупа войски, но ако не друго, тази седмица разбрахме, че няма да ни нападнат преди зазоряване. Разположили сме стрелци по крепостните стени и мъже, които да осуетяват опитите да бъдат изкатерени, но истинската опасност е Северната порта. Изпратили сме отряди да пазят останалите порти, но врагът е строил пред нея своите обсадни машини.