Тя застана зад младата жена и се надигна на пръсти, за да може очите ѝ да се озоват на нивото на очите на Шанвах. Рена никога не се беше смятала за ниска, но дори средните на ръст красиянци бяха високи по стандартите на Потока на Тибит. Петата ѝ едва се повдигна над земята, но дори това ѝ се видя много.
Шанвах прие с кимване поправката и отпусна тетивата. Стрелата описа дъга над дюните и рязко се спусна към пълната с пясък торба, която използваха като мишена. Изстрелът не беше перфектен, но от такова разстояние си беше впечатляващ.
— Откъде научи това? — попита Шанвах, сваляйки лъка. В тона ѝ вече се долавяше уважение, макар че Рена не беше толкова глупава, за да я смята за приятелка. — Сама ми каза, че си станала воин съвсем наскоро, но се справяш твърде добре с това оръжие, за да твърдиш, че пар’чинът е единственият ти учител.
Рена поклати глава.
— Татко ме научи. Храната вкъщи никога не стигаше. Всеки, който обичаше да се храни, трябваше да ходи на лов.
Шанвах кимна.
— Доскоро на жените от моя народ дори не им позволяваха да докосват оръжията. Голяма си късметлийка да имаш такъв баща. Как се казва той?
— Харл. — Рена се изплю. — Но не съм никаква късметлийка.
— В Красия ние носим честта на бащите ни, дъще на Харл — каза Шанвах. — Гордостта от победите им и срама от провалите.
— Значи, има доста да наваксвам — каза Рена.
— Ако тази нощ успеем — рече Шанвах, — можеш да простиш всички прегрешения и да започнеш отначало, дори баща ти да е самият Алагай Ка.
— Като се има предвид какво сме преживели аз и сестрите ми, нищо чудно и да е бил.
Слепоочията на Рена запулсираха болезнено. Мислите за баща ѝ и за проклетата ферма винаги я изпълваха с гняв. Не толкова самите спомени, колкото онова, за което ѝ напомняха. За старата Рена. Слаба. Уплашена. Безполезна. Понякога ѝ се искаше тази част от нея да е някакъв крайник, който да отреже и да захвърли завинаги нанякъде.
Шанвах не сваляше поглед от нея. Всъщност какво са седнали да си споделят разни истории? Може да се биеха на една страна, но не се доверяваха една на друга и Рена не намираше причина това да се промени.
— Каза, че си се изправяла срещу един от тях — каза Шанвах. — От князете на алагаите.
Като че ли разговорът за фермата на Харл не беше достатъчно личен. Рена си спомняше ужаса и насилието, когато демонът превзе съзнанието ѝ, зарови се дълбоко в него и се настани удобно като буболечка в плод. Това бе последното нещо, за което би пожелала да говори, но този път Шанвах имаше право да знае. Самата тя скоро щеше да се изправи лице в лице с тях.
— Да — рече тя. — Погрижи се мисловните ти защити да работят добре тази нощ. Нарисувай ги направо върху веждите си. Не се доверявай на лентата за глава. Те проникват в съзнанието ти и поглъщат всичко, което те прави… това, което си. Преглъщат го и после изплюват само частите, които нараняват твоите любими хора.
Шанвах кимна.
— Но ти си го убила.
Рена оголи зъби и споменът накара магията в кръвта ѝ да закипи.
— Арлен го уби. Аз забих ножа си право в проклетия му гръб, но то продължи да се бие.
— И какво бих постигнала с моя лък срещу такова същество? — попита Шанвах.
Рена сви рамене.
— Честно ли? Сигурно нищо. Когато се изправиш срещу мисловен демон, или трябва да нанесеш убийствен удар, или все едно нищо не си направила. Не бих се доверила на лъка. — Тя погледна към Шанвах. — Но за мозъците трябва да се притесняват Арлен и Джардир. — Шанвах се вцепени при непринуденото споменаване на чичо ѝ, но не посмя да отвори уста. — От нас се иска да държим настрани охраната им, докато всичко приключи — продължи Рена. — Мозъците могат да призовават демони от огромни разстояния и ги карат да се бият умно.
Шанвах кимна.
— И аз така разбрах.
— Чувала ли си за телохранителите им? — попита Рена. — За мимиците?
— Само слухове — отвърна Шанвах.
— По-умни са от другите ядрони — каза Рена. — Могат да водят и да призовават по-нисши демони, но това не е всичко.
— Променят формата си — прошепна Шанвах.
Рена кимна.
— Превръщат се в каквото си поискат. В един момент се биеш с най-големия каменен демон, който някога си виждала, а в следващия му порастват пипала или крила. Мислиш си, че си го хванала, и той изведнъж се превръща в змия. Мислиш си, че идва помощ, но за едно мигване на окото той се превръща в теб и приятелите ти не знаят по кого да стрелят.