Никой от двата удара не се оказа смъртоносен. Плътта на демона се топеше под защитените оръжия като восък под пламък. Шанвах изгуби равновесие и копието ѝ мина на сантиметри от лицето на Рена.
— Пази вратата! — извика Рена. — Аз ще се справя с това!
Демонът замахна към нея, но мимическите ѝ защити припламнаха и огромните му нокти само я отблъснаха назад, вместо да я разпорят надве.
Шанвах я погледна със съмнение, но кимна и хукна към входа, приготвяйки лъка си.
Рена нарисува една мимическа защита във въздуха, както я беше учил Арлен, и извлече от магията на Анокх Слънце, за да захрани с енергия символа. Демонът беше отхвърлен към стената и таванът отново потрепери. Тя се опита да нарисува още няколко, за да го хване в капан, но мимикът заби ноктите си в стената, откъсна един грамаден каменен блок и го запрати срещу нея. Рена се хвърли настрани, но не достатъчно бързо, и каменният къс я удари по рамото и я събори на земята. Главата ѝ се удари в каменния под и пред очите ѝ проблеснаха искри.
За секунди успя да се съвземе, да извлече магия, за да изцели раните си и да проясни главата си, но демонът вече бе успял да изкърти още един камък, без да се интересува, че гробницата може да се срути, и щеше да я премаже, ако не беше Шанвах. Първата ѝ стрела се заби в ръката му и той изпусна камъка. Втората го улучи в лицето и защитите изпратиха потоци от убийствена магия из цялото му тяло. Демонът нададе писък и се стопи. Стрелата увисна за миг във въздуха, преди да падне на земята, но съществото вече се бе променило.
То грабна трети камък и го запрати по Шанвах, но Рена хвърли ножа си и отклони ръката му. Каменният къс се удари в рамката на вратата и Шанвах успя навреме да вдигне щита си. Преди мимикът да успее да се възстанови, Рена вече се беше озовала до него и започна да го удря и рита със защитените си юмруци и крака. Някои от ударите го засегнаха и тя почувства как част от силата му се влива в нея, но други попадаха в мъгла и макар демонът да не можеше да докосне кожата ѝ, ответните му удари върху защитите ѝ бяха достатъчно силни, за да я накарат да отстъпи назад.
Бърз поглед ѝ показа, че Шанвах също не си губи времето. Тя стреляше бързо по коридора, който водеше към входа на гробницата, и Рена чуваше писъците на пясъчните демони, отзовали се на призива на мимика.
Арлен гледаше как Джардир и мисловният демон се бореха на покрития с демонски екскременти под. Красиянецът беше успял да подпъхне Копието на Каджи под брадичката на мозъка и натискаше назад главата на съскащото и пъшкащо чудовище. Там, където дръжката опираше кожата, плътта му цвъртеше и пушеше.
След като се убеди, че Джардир го е заклещил здраво, Арлен се спря за миг, за да опознае врага си, преди да го нападне. Възползва се от слабостта му и придърпа една тънка нишка магия през ядронския княз, търсейки слабите му места.
Но мозъкът го усети и макар че се бореше с Джардир, той улови нишката, която Арлен извличаше, и я погълна в себе си, без да разкрие нищо.
Внезапно мисловният демон започна да се издува, меката му кожа загрубя и се нагърчи на остри извити шипове. Мозъците не се променяха като пазачите си, но когато замисляха физически сблъсък помежду си, те не бяха съвсем безпомощни.
Достигнал височина от почти седем фута, мисловният демон се изправи на крака, повдигайки Джардир над пода. Съществото не можеше нито да избяга, нито да повика помощ, но докато поддържаше полето, красиянецът не можеше да използва останалите сили на Короната, нито можеше да забие острието на Копието във врага си.
Арлен се притече на помощ, като нанесе множество удари в ребрата и лицето на демона. Все едно беше ударил стена. Усети как костите на ядрона се трошат под защитените му юмруци, но знаеше, че въпреки нечовешката му скорост, те успяваха да зараснат, преди да е успял да замахне за нов удар.
Демонът отскочи назад и блъсна Джардир в стената, като заби острите си шипове в тялото му. Джардир изпъшка, но издържа, а чудовището направи крачка напред, за да го блъсне отново.
Арлен му попречи, като го изрита силно в крака, и демонът падна на едно коляно. Опита се да издърпа задушаващото го копие, но защитите пречеха на ноктите му да се вкопчат в него. Арлен не спираше да удря издутата му глава, като го лишаваше от всякаква възможност да контраатакува.
Внезапно демонът се сви и стана още по-дребен, отколкото бе в началото. Изплъзна се от разхлабената хватка на Джардир и нарисува бързо във въздуха една защита, която взриви каменния под, като събори Арлен и Джардир на земята.