Короната на Каджи се изтърколи от главата на красиянеца и демонът веднага се дематериализира и се опита да избяга.
Но Арлен отдавна се бе подготвил за този момент и нямаше никакво намерение да го изпуска. Той също се разтвори във въздуха и се впусна да го преследва. И преди се беше сблъсквал с демони в нематериалния свят и знаеше, че битките там бяха повече въпрос на воля, отколкото на сила. Трите демона бяха успели да го надвият, но той бе уверен, че с един ще се справи. От това зависеше съдбата на цялото човечество и Арлен нямаше да позволи волята на демона да надвие неговата.
Гробницата беше защитена и каменните подови плочи не предоставяха никакъв изход към Ядрото. Демонът се впусна към изхода, където Шанвах продължаваше да стреля с лъка си, опитвайки се отчаяно да задържи прииждащите демони.
Арлен сграбчи ядронския княз, преди да е успял да прекоси стаята, същността му се сля с демонската и той притисна волята му със своята.
Но този мозък бе по-различен от всичко, с което се бе сблъсквал досега. Дори тримата, с които се беше сражавал едновременно, трябваше да положат доста усилия, за да разбият защитите му, а този се вмъкна в съзнанието му с лекотата, с която някой мъж нахлузваше ботушите си. Също както и предишния път, Арлен инстинктивно изостави защитите си и нанесе удар върху съзнанието на демона, надявайки се да открие някое слабо място, но със същия успех би могъл да се опита да пробие голямата стена на форт Красия. Мислите на мозъка бяха непробиваеми, докато демонът преравяше спомените му — самата му същност — с лекота.
Ако имаше глас, Арлен щеше да изкрещи.
Спаси го Джардир. В момента, в който Арлен се беше вкопчил в демона, красиянецът възстанови бариерата и вдигна Копието на Каджи, като изстреля мълния в сгъстената мъгла, в която се бяха превърнали двамата. Не беше ясно дали бе усетил провала на Арлен, или беше избрал риска да убие и двамата — или може би просто му беше все едно — но внезапната болка изхвърли демона от съзнанието на Арлен и той бързо се материализира и се строполи на пода.
Въздъхна с облекчение. Не за пръв път самоувереността му едва не го беше убила. Щеше да постъпи глупаво, ако се опиташе отново да мери волята си с демона. Трябваше да намерят друг начин.
Джардир се приближи до него, но не му предложи ръката си, докато Арлен се изправяше с усилие. Красиянецът не отместваше поглед от сияещата мъгла на мисловния демон, която се стелеше до самия край на бариерата. В нематериалната си форма демонът не можеше нито да рисува защити, нито да им навреди по някакъв начин. Той просто се носеше покрай преградата, опитвайки се да намери процеп, през който да се измъкне. В другия край на стаята Рена и Шанвах се бореха за живота си, но двамата не смееха дори за миг да отклонят вниманието си от мозъка.
— Какво ще правим, пар’чине? — попита Джардир. — Не можем да останем така завинаги.
— Да — отвърна Арлен, — но можем да чакаме много по-дълго от него. — Той отиде до стената и издърпа настрани тежкия камък, който запушваше тайния им тунел към повърхността. — Повлечи го след нас. Скоро ще изгрее слънцето.
При тези думи демонът се материализира и нападна.
Рена отново бе запратена за пореден път към стената и от удара остана без дъх. Изтъркаля се бързо встрани тъкмо навреме, преди тежащият стотици фунтове каменен капак на саркофага на Каджи да се разбие на мястото, където се бе намирала току-що.
Тя скочи на крака и започна да рита и удря демона с лакти и колене. Виждаше как магията му намалява всеки път когато се изцеляваше, но това не ѝ помагаше особено. Единият от тях щеше първи да изтощи запасите си, но нямаше как да се знае кой.
Запазил твърдата си форма, мимикът сграбчи в ноктите си парче от разтрошения капак и замахна с него. Рена избегна първия удар, но вторият ѝ счупи челюстта и я запрати на земята.
Тя знаеше, че ако се разконцентрира, ще изгуби живота си, затова не обърна внимание на болката, а още докато падаше, нарисува ударни защити във въздуха. Камъкът в ръката на демона избухна в лицето му, преди чудовището да успее да я удари отново.
Замаяна, Рена извлече от магията на града и се изпълни с огромно количество сила. Толкова много, че тя усещаше как изгаря вътрешностите ѝ, като изсушава гърлото и синусите ѝ. Вложи всичката в една мимическа защита, която запрати демона към стената с такава сила, че той разби една колона и част от тавана се срути върху него. От отломките бликна черна сукървица, но тя се стичаше в определена посока и Рена знаеше, че демонът скоро щеше да се преобрази. Прахът я задушаваше, сухите ѝ очи пареха. О, нощ, не можеше ли да умре това нещо?