Тя погледна към Арлен и Джардир, които продължаваха да се бият с мозъка, и Шанвах, която отбраняваше входа с копието и щита си. Ако изпуснеше мимика, той щеше да промени баланса на силите и да унищожи всичките им надежди.
Рена нарисува една магнитна защита и ножът ѝ, който лежеше сред отломките, полетя към ръката ѝ. От събралата се на пода черна слуз се оформи едно пипало, девойката го сграбчи, отряза го и го захвърли настрани. То започна да се топи още във въздуха и се превърна в безжизнено черно петно. Демонът можеше да се изцелява, но не и да възстановява плътта, която тя беше отрязала.
Ако се наложеше, щеше да го реже парче по парче.
Демонът го знаеше и затова локвата бързо се отдалечи от нея, пъплейки нагоре по стената, за да се събере на тавана. Рена подскочи високо, за да го прободе, но не можеше да открие никакъв жизненоважен орган, нито нещо, което да отреже. Желатинообразната буза избегна острието и от нея израсна ново пипало, което я удари откъм гърба.
Отне ѝ само секунда, за да се ориентира, но демонът, който отново беше възвърнал формата си, скочи върху нея отгоре. Защитите ѝ бяха отслабени, кожата ѝ бе покрита с древен прах, залепнал за лъщящия пласт от мазната кръв и пот. Той замахна към нея с големите си нокти и тя го сграбчи за китките, но докато се опитваше да го удържи, китките му се удължиха и гърлото ѝ се оказа заклещено в ноктите.
Рена го изрита с всички сили, но демонът просто прие ударите и затегна хватката на гърлото ѝ. Лицето ѝ подпухна и главата ѝ запулсира, докато отчаяно се опитваше да си поеме дъх. Виждаше как огромната паст на демона се отваря все по-широко и вътре изникват няколко редици зъби. Тя се извъртя и ги изрита силно с крак, като счупи няколко от тях, но разпра ботуша си. За разлика от нейните, зъбите на демона бързо пораснаха отново, а пред очите ѝ започна да притъмнява.
Трябваше да се измъкне по някакъв начин. Да избяга. Опита се да отблъсне ръцете на демона, но те бяха по-здрави и от стомана. Опита се да нарисува защити, но от туловището му израснаха пипала, които удряха ръцете ѝ, пречейки ѝ да оформи точните символи. Опита се да го избута настрани, но демонът беше забил нокти в пода и не помръдна от мястото си.
Вече не виждаше нищо, когато усети как зъбите му се впиват в тялото ѝ, но нямаше глас, за да изкрещи.
Джардир беше готов и стискаше здраво Копието си, когато демонът се материализира, но вместо да се озове между тях, алагайският княз увисна във въздуха. Той протегна нокътя си и започна да рисува сложни защити с лекотата, с каквато Джардир, който подписваше стотици документи дневно, изписваше името си.
Ефектът бе незабавен. Копието бе готово да погълне взрива от убийствена магия, но Джардир не бе очаквал каменният под да се превърне в кал и да го всмуче в себе си с мокър звук.
Красиянецът затвори устата си, преди да се е напълнила с кал, и размаха ръце в търсене на опора. Върхът на Копието застърга в камък, подсказвайки му, че магията има ограничено влияние, но опитите му да стигне до него се провалиха. Както повечето красиянци, Джардир никога не се беше учил да плува.
Нямаше представа какво се случва наоколо, но знаеше, че животът на пар’чина и на цялата Ала зависеше от поддържането на капана. Той прегърна страха си и се концентрира върху ограничителните сили на Короната.
Дробовете му горяха, но трескавите му движения като че ли го тласкаха надолу. Накрая се отказа, отпусна ръцете си и протегна крака си надолу, докато пръстите му не докоснаха дъното.
Джардир се отпусна, сгъна краката си в коленете и използва Копието, за да изтегли магия в тялото си, след което се оттласна рязко в отчаян опит да се освободи.
Внезапно бе обгърнат от такъв студ, че зимните нощи в Красия му се сториха като летен ден. Калта около него замръзна, затваряйки го в капана на ледовете.
Когато Джардир потъна в калта, Арлен посегна да го хване, но разбра, че демонът чака точно това. Магията му не можеше да обхване и двамата.
Вместо това приклекна и отскочи нависоко, за да нападне демона, но премина през илюзия. Истинският демон трябваше да е някъде наблизо — и в плътна форма, щом рисуваше защити — но очевидно се беше направил невидим.
Арлен се блъсна в тавана и скочи на земята сред дъжд от камъни, като единият му крак попадна в калта, погълнала Джардир. Преди да успее да се измъкне, мозъкът нарисува нови защити, като скова калта в лед, и кракът на Арлен попадна в капан.