Сълзи напълниха очите му; искаше му се да заговори, но единственото, което успя да направи, бе да стиска здраво демона, докато тя го налагаше с юмруци.
Внезапно зад ядрона се появи Джардир и преметна през главата му сребърната верига, която Арлен бе гравирал със защити в продължение на часове. Преди демонът да успее да си поеме дъх, Арлен го пусна, а Джардир стегна здраво веригата и защитите ѝ припламнаха.
Ядронът потрепери яростно, опита се да се разтвори във въздуха, но силата му вече беше отнета. Той се сви до предишните си размери в опит да намери някаква пролука, но Джардир стегна здраво веригата и когато изглеждаше, че повече няма накъде да се свива, Арлен пъхна в брънките защитен катинар и го заключи.
Тримата се нахвърлиха върху него и го притиснаха към земята и Джардир сръчно уви веригата около крайниците му. Демонът се отпусна на колене и падна по лице на земята. Миг по-късно престана да се съпротивлява и аурата му помръкна. Арлен щракна втори катинар няколко брънки по-нататък и отключи първия, като позволи на изпадналото в безсъзнание същество да си поеме дъх.
Бяха вложили твърде много усилия, за да го оставят да умре точно сега.
Едва тогава обърнаха внимание на стаята; тя бе затрупана с натрошени камъни и част от тавана ѝ се беше срутил. От мимика бяха останали само няколко черни петна по стената.
На входа битката продължаваше. Шанвах, останала без стрели и със счупен лък, държеше своя щит в едната си ръка, а бащиния в другата, и ги използваше, за да отблъсква прииждащите демони. Камъкът под краката ѝ се беше напукал.
На крачка зад нея стоеше Шанджат, стиснал в ръка арбалета си. Шанвах се отдръпна леко встрани, отваряйки процеп между щитовете, и Шанджат бързо стреля през него. Девойката веднага затвори процепа и той опъна дебелата тетива с два пръста, за да зареди нова стрела, а тя му отвори друг, за да стреля отново.
Преди Арлен или Джардир да успеят да реагират, Рена се разтвори във въздуха и се изстреля към другия край на стаята. Той зяпна изумено, когато тя премина през пазещите вратата воини като силен вятър и от другата страна се чуха звуците от яростна битка. Натискът отслабна, позволявайки на Шанвах и Шанджат да си поемат дъх.
Внезапно цялата стая се разтърси — Рена беше срутила тунела. От покрива започнаха да се откъсват тежки камъни, пясъкът нахлуваше със застрашителна скорост и цялата камера застена.
— Време е да тръгваме — каза Арлен.
— Каджи… — започна Джардир.
— … ще бъде погребан навеки на мястото, където наследниците му победиха най-могъщия алагай, появявал се на повърхността от векове — завърши вместо него Арлен.
Джардир кимна.
— Шанджат! Шанвах! Разчистете пътя за бягството ни!
Двамата воини отстъпиха от вратата. Шанвах хвърли обратно щита на баща си и двамата се затичаха към скрития тунел за бягство.
Рена се материализира на мястото до Арлен. Отне ѝ малко повече време, отколкото на него, но за сметка на това беше по-бърза, отколкото бе той през първите месеци, докато експериментираше с разтварянето във въздуха.
Искаше да я разпита за новата ѝ сила, да ѝ каже колко се гордее с нея, колко много я обича, но нямаше време за това, а Арлен знаеше, че чувствата му са изписани в аурата му и тя ги е видяла.
— Върви напред и подготви конете — каза ѝ той. — Трябва да се отдалечим на няколко мили от тук преди изгрев-слънце.
Рена се усмихна, намигна му и отново се разтвори във въздуха.
Глава 10
Бунтът на чините
333 г. СЗ, Есен
Иневера се събуди от жужене в ухото. По принцип не спеше дълбоко, дори в по-спокойни времена, а напоследък сънят ѝ беше съвсем лек, затова се събуди бързо.
Вибрираше една от обиците ѝ, каквито бе подарила на най-доверените си слуги и съветници като начин да се свързват с нея и като средство, с което да ги шпионира. Обицата на Ахман мълчеше, откакто бе паднал в планината, където се беше бил с пар’чина. Все още я носеше и всяка сутрин се молеше на Еверам това да е денят, в който да я чуе отново — знак, че той се е завърнал.
Но сега не жужеше обицата на съпруга ѝ. Иневера плъзна ръка по хрущяла на ухото си, опипвайки всяка една, докато не напипа вибрацията. Осмата. Едно несвещено число за кхафита.
Иневера завъртя перлата, висяща на халката, докато тя не изщрака, променяйки подредбата на защитите, гравирани върху двете ѝ полукълба, в които се криеше парче демонска кост. След като установи връзка, тя заговори, знаейки, че думите ѝ отекват в близначката ѝ на ухото на Абан.