— Казваш, че пожарите още горят — рече Иневера. — Как успя да получиш информацията толкова бързо? Преди дамаджите, които управляват тези села, и преди самия андрах?
Абан се усмихна и помръдна с рамене.
— Имам свои контакти във всяко село в Дара на Еверам, дамаджа, и им плащам добре за новини, които биха ми донесли печалба.
— Печалба? — попита Иневера.
— В хаоса винаги може да се открие печалба, дамаджа. — Абан погледна към Ашия. — Дори ако човек трябва първо да откупи живота си.
Иневера махна с ръка и Ашия се оттегли, като се скри в сенките. Не напусна стаята, но за миг дори Иневера я изгуби от погледа си.
— След колко време ще научат дамаджите за това? — попита тя.
Абан сви рамене.
— Най-много след час. Вероятно по-скоро. Ще се лее кръв, дамаджа. Реки от кръв, когато не успеят да открият виновните.
— Какво те кара да смяташ, че няма да успеят? — попита Иневера, макар да бе съгласна с него.
— Минаха повече от шест месеца, откакто ги завладяхме, дамаджа, и местните дамати дори не говорят езика им, камо ли да разбират културата им — отвърна Абан. — Вместо това им наложихме нашия език и нашия начин на живот.
— Начинът на живот на Евджаха — рече Иневера. — Начинът на живот на Еверам.
— Начинът на живот на Каджи — каза Абан. — Разтълкуван през вековете от подкупни дамаджи за тяхна собствена облага.
Иневера сви устни. Беше чувала много пъти как Абан шепне богохулни слова в ухото на мъжа ѝ и всъщност често бе съгласна с него, но едно бе да не обръща внимание на думи, които не би трябвало да чува, а съвсем друго бе да ѝ ги кажат в лицето.
— Внимавай с богохулството, кхафите — каза му тя. — Знам цената ти, но няма да бъда толкова търпелива, колкото съпруга ми.
Абан се усмихна и леко се поклони.
— Простете ми, дамаджа.
Нямаше и следа от страха, който бе забелязала в аурата му малко по-рано. Иневера наистина проявяваше голямо търпение към Абан. Все по-добре разбираше лукавата природа на кхафита. Докато ѝ беше лоялен, тя щеше да си затваря очите почти за всичко.
И Абан го знаеше много добре.
— Дамаджа, докато бяхме ний’шаруми, двамата със съпруга ви отидохме в едно село, наречено Баха кад’Еверам.
Иневера беше чувала за кхафитското село. Там бе живял майсторът грънчар Дравази, а много от неговите творби красяха двореца ѝ.
— Купата на Еверам изгуби връзка с Пустинното копие преди много години. Мисля, че беше превзета от демоните.
Абан кимна.
— Глинени демони, ако трябва да бъда точен. Те завладяха мястото. Щяха да ме убият, ако не беше Ахман. Години по-късно едва не убиха и пар’чина, когато го пратих там със задача.
— Защо ми казваш това, кхафите?
Иневера запази спокойно изражение, но го слушаше внимателно. Абан нямаше как да знае, че заровете я бяха предупредили, че както съпругът ѝ, така и пар’чинът можеше да са Избавителят. Беше доверила тази информация единствено на майка си, макар по-късно Ахман да се беше досетил с помощта на Взора на Короната.
Фактът, че двама бъдещи Избавители бяха посетили някакво си невзрачно отдалечено селце, и то във връзка с Абан, беше твърде голямо съвпадение, за да го пренебрегне. В него имаше пръст Еверам. Трябваше да научи всичко, което можеше, за това място.
Не за пръв път се зачуди какъв ли е планът на Еверам за Абан. Заровете говореха твърде мъгляво за това.
— Изумителни същества са глинените демони — каза Абан. Леки вълнички от страх пробягаха по аурата му. — Разбирате ли, те се сливат. Бронята им е със същата структура и цвят като къщите на Баха. Човек може да гледа в някой от тях — на стъпалата, притиснат към стената, надничащ от покрива — и да не го забележи, докато онзи не помръдне.
— Хора виждат неща, които човешките очи не могат — каза Иневера.
Абан кимна.
— Иневера, моля се да е така. Защото броят на зеленоземците в Дара на Еверам ни надвишава шест пъти. Те са къщите, а чините, които искат да всеят страх в сърцата ни чрез тези нападения, са глинените демони. Даматите няма да ги видят, докато не се раздвижат отново, и срамът ще ги принуди да потърсят други, които да накажат, за да не уронят достойнството си.
— Което само ще увеличи пропастта и ще засили решимостта на чините — рече замислено Иневера.