— Не сме го правили в кухнята от…
— От много дълго време — прекъсна я той, сподавяйки думите й с нова жадна целувка.
„От Били насам“, мислеше тя; Танър можеше да чуе как тези думи отекват в черепа му, но той нямаше намерение да ги остави да развалят мига. Той хвана Рони с две ръце под ханша, вдигна я и я сложи на плота, благодарен, че ножовете и другите кухненски прибори бяха прибрани.
— О, господи.
Той разпозна аромата й — не точно сладък, но омайващ като отлежало вино. Горещината й го опияни, а копринените й бедра го обгръщаха, предлагайки му едно светилище, за което той силно копнееше. Тя налучка ритъма на езика му и го последва с бедрата си, издавайки нежни мяучещи звуци от гърлото си, отдала се на момента. Когато той изрече името й, то потъна в тялото и, прошепнато като молитва в църква.
Бързият й оргазъм изненада Танър, когато той почувства внезапния натиск на петите й между плешките си и дългите й пръсти, вплетени в косите си. Той я ухапа нежно, почувства я как потрепери, без да направи опит да се отдръпне. Имаше някакво отчаяние в удоволствието й, едва доловимо преди да изчезне, което едновременно го подтискаше и възбуждаше.
Когато тя бе почти свършила и започваше да се отпуска, той се изправи, застана между разтворените й крака и смъкна панталоните си. Допря се до нея нежно, почти закачливо, знаейки какво да прави и къде да отиде.
— Пак ли?
Той й отговори галейки нагоре-надолу кадифяната цепка при което и най-слабото докосване стигаше, за да я накара да застине с отворена уста. После продължи по-бързо, водейки я отново към края, с пола набрана около талията й.
Нейната влажна горещина и видът й му бяха достатъчни и като престана да я гали, той нахлу дълбоко в нея, изпразвайки се докато тя се бе вкопчила в него, а мускулите й играеха като свит горещ юмрук.
Те останаха задълго притиснати един към друг, страхувайки се да помръднат и така да загубят интимността на момента. Когато най-после се разделиха, Рони стана внимателно и оправи полата си.
— Беше… неповторимо.
— Разнообразие — рече той. — Прелестта на живота.
— Част от прелестта. Ти правиш печеното да изглежда доста крехко.
Той се усмихна бавно, с доволство.
— Остави си малко място за десерта.
— Не съм приготвила нищо за десерт — отвърна тя.
— Аз черпя.
— Само приказваш.
— Аз никога не лъжа.
— Иди да си вземеш един душ — каза му Рони. — Давам ти максимум двайсет минути.
— Обичам те — изрече Танър, преди умът му да бе имал време да състави или разпознае старите, познати думи.
— Взаимно е.
— Забелязах.
— Бягай под душа — Рони го плясна отзад, за да го отпрати. — И по-живо, господине.
След малко тя чу шуртящата вода и Танър, който си подсвиркваше, докато се къпеше. Настрана от затихващата наслада от секса, Вероника изпитваше радост, че все още е в състояние да изкара Мартин от скапаното му настроение. Това беше дарба, която бе развила с течение на годините и тя й служеше добре.
Тя провери печеното и се усмихна, вече предвкусваща десерта.
Ресторантът бе избрала Ейми Тачър, едно малко уютно местенце в Чайнатаун, където нищо в менюто не беше от консерви, Флин поръча супа от птичи гнезда и лют хунански бифтек, докато Ейми реши да не рискува и си поръча сладко-кисело свинско. Сервитьорката си изпълни задълженията, но не остана да стърчи край тях, предоставяйки им възможността да разговарят насаме.
— Радвам се, че вечерта ти е свободна — рече Ейми, придавайки по-мек вариант на началническата си усмивка.
— Няма проблем — отвърна Флин.
И беше искрен. Бяха се изнизали месеци, откакто двамата бяха любовници и ядовитата болка, която обикновено съпътства — скъсването на по-близки отношения бе почти изчезнала в мъглата на спомена, Флин можеше да си я спомни, ако се опиташе, така както си спомняше за счупени кости или прободни рани, но болката, която си спомняш, никога не е истинска. Противно на това, спомените за хубавите мигове, които двамата бяха прекарали заедно, изпъкваха ясно в паметта му. Една способност на въображението да лекува скритите рани.
— Изглеждаш добре — каза й той, при това искрено.
— Ти също. — Тя се пресегна през тясната маса и го погали с върховете на пръстите си по лявата буза. — Белегът ти едва личи.
Самият Флин почти не го забелязваше напоследък. Още 2,5–3 сантиментра и ножът щеше да го ослепи. Шантав късмет; стари рани…
— Интересува ме нещо, което отчасти е свързано с работата ми — най-после с нежелание рече Ейми.
— Така си помислих.
— Джо — гласът й прозвуча с позната тъга.
— За какво става дума?
— За хотелската касапка.