Освен това, работата е там, че мракът е прикритие на множество грехове.
Тя стои пред огромното огледало и се движи бавно в ритъма на музиката. Компакт-дискът с Ан и Нанси Уилсън гърми с всичка сила от стереоуредбата, изцеждайки до капка първичната жар и страст от мелодията. Стръвницата е безумно влюбена в изпълнителки на рок и черпи наслаждение от тяхното презрение или ридае без да се срамува, когато дават воля на яростта си срещу един свят, управляван от мръсни, вонящи мъже. Тя разбира техните победи и крушения в безкрайната им неравна борба да си намерят едно място, което да могат да нарекат свое собствено.
Що се отнася до нея, тя си е намерила едно местенце, което засега й е напълно достатъчно. Възможно е след време да реши да потърси промяна на обстановката, но за момента тя се чувства удовлетворена.
Или почти.
Стръвта я прави неспокойна в нощ като тази. Тя никога не знае с точност кога нуждата ще я пришпори, но усеща приближаването й, прииждащо като неуловима, предхождаща оргазма вълна, която изпълва слабините й, преди да се разлее и да възпламени нервите й, подтиквайки я към действия, за които се е осмелявала да мисли само във въображението си.
Тази стръв е относително ново явление, логично продължение на сдържаната ярост, която тя е подхранвала от най-ранната си съзнателна памет. Години наред тя е вярвала, че болката и гневът са нещо самоцелно, една тайна, която тя трябва да държи вътре в себе си наред с останалите, скрита на сигурно място в тъмното. На нея все още й е интересно да съзнава, че може да действа, да отмъсти за себе си на шопарите, които са превърнали живота й на земята в ад, но с всяка нова жертва увереността й става все по-голяма.
Сега тя е Стръвницата, като животът на безпомощната жертва е останал в миналото й. Тя вярва, че може да дойде време, когато мъчителните спомени ще бъдат отнесени в поток от кръв, изличени от паметта й, сякаш никога не ги е имало. Може би.
А междувременно, това, което върши, й харесва.
Самият акт да търси отмъщение й стига.
Засега спомените все още я спохождат, но тя ги отпъжда настрана.
Ловът измества всичко друго и трябва да се направят приготовления.
Тя се е изкъпала вече. Тялото й е напарфюмирано и напудрено, гладко и бяло. Без каквато и да е следа от някакъв загар, слава богу. Тя притежава класическата бледност на девственица на Ботичели, но бялата фасада на невинността свършва тук — до кожата.
Очите й, които се оглеждат в огледалото, разказват друга история. Ако се наведе и приближи достатъчно, и надникне отвъд кестеновите си ириси, вътре в себе си, тя долавя смътни очертания на сенки. Силуети, които идват и си отиват, неканени, блуждаещи из лабиринта от сенки вътре в черепа й.
Някои от тези силуети имат лица, натрапчиво познати, но те изчезват, щом премигне с очи.
Може би някоя друга нощ, когато има време да си спомня.
Сега ловът изисква цялото й внимание.
Досега тя не е излизала да търси плячка с рижата перука. Изборът й предопределя грима и до известна степен дрехите, които ще трябва да облече. Образът, който тя ще представлява, трябва да е изрядно точен. Достатъчно предизвикателен, за да подмами избрания от нея шопар; достатъчно резервиран, за да не би животните да се помъкнат на глутници подире й. Най-напред — гримът.
Тя сяда пред друго огледало, с куп тубички, бурканчета и шишенца, разпръснати пред нея. Нежно кадифе топло гали голите й бедра и задните й части. Не й е нужен силен грим. От опит знае, че шопарите съсредоточават вниманието си към циците и задника, когато преценяват потенциалния обект за завоюване. Едно привлекателно лице може да се запомни, но неуловими, повърхностни промени са достатъчни, за да блокират деликатната машина на разпознаването. Достатъчно е да смениш оттенъка на червилото, да прибавиш малко повече руж, евентуално една бенка за акцент и е сравнително просто да объркаш един мъж.
Земните тонове подхождат на настроението й тази вечер. Тя отделя четвърт час за лицето си и когато свършва е доволна от резултата. Усмихвайки се насреща си с малките си бели зъбки, тя си представя, че това са лъскавите, остри зъби на животно. Котка, излязла на лов, която е готова да разкъса плячката си и да се наслади на предсмъртните й страдания.
Приключила с прическата и с грима си, облеклото й се налага от самосебе си. Тази вечер няма да слага никакво бельо, освен колан за жартиери с воланчета, за да придържа чорапите й. Прозрачна бежова блузка, без каквито и да било джобчета, които да прикриват тъмните очертания на зърната й отдолу. Тя оставя горните две копчета разкопчани, предлагайки прозорче към шоуто.