Полата, която си избира е къса, от кафява кожа и няма нищо общо с дрехите, които тя носи през деня. Когато седне, краищата на чорапите й могат да се видят, а ако леко разтвори краката си, всеки мъж, който си направи труда да погледне, ще има ясен изглед на сенките, спотайващи се между краката й. Кожата прилепва по бедрата й, сякаш че е нейна собствена.
Възбудата я овлажнява. Тя се пресяга под кожената си пола, за да се погали с опитните връхчета на пръстите си. Предвкусване на нещо, което предстои.
Подбира чанта, която да отива на полата и обувките — тъмно-кафява. Вътре са парите й, комплекта за гримиране, ключовете и носните кърпички, плюс цигарите с филтър, които тя пуши само когато е на лов.
И ножът.
Той е почистен и наточен след последния лов, първо на брус и накрая върху кожен ремък. Острието е наточено така, че с него човек би могъл да се избръсне. Тя го е изпробвала на себе си, почиствайки със сигурна ръка очертанията на вълмата косми около венериния си хълм. Когато свършва, бликва капка кръв, която е солена на вкус.
Загасва лампите, проверява по два пъти бравите. С тъмнината са приятели, всеки мебел е поставен така, че да може да го намери — или да го избегне — и със затворени очи. Минавайки през тъмните стаи, тя усеща как стръвният глад я зове, все по-настойчив.
Тя заключва външната врата след себе си, обвитите й в найлон бедра приятно шепнат нещо помежду си, докато се придвижва по застланата с плочи алея към колата си. Разстоянието до мястото, което е избрала за лов тази вечер, не е голямо, но тя няма да отиде направо там.
Стръвницата знае, че трябва да остави фалшиви следи, в случай че я проследят.
Тя потегля по „Санта Моника“ към Холоуей, без да обръща внимание на шопарите, които среща по пътя си. Тя знае къде отива и планът й не търпи никакви отклонения, никакви промени в последния момент, които могат да провалят стратегията й.
Стръвният глад може да разкрие истинската й същност във всеки момент, но тя има достатъчно силна воля, за да планира предварително и да осъществява плановете си с решителността на пълководец на бойното поле.
Огромният, денонощен гараж за автомобили на „Ла Сиенега“, на една пряка от булевард „Сънсет“, през безкраен рояк от таксита, все още е място, което тя предпочита. Тя паркира на трето ниво, слага талона си на арматурното табло и токчетата й отекват на път към асансьора. Има предостатъчно време, така че няма защо да се тормози по стълбите.
На булевард „Сънсет“ Стръвницата се спира за миг, за да огледа движението, гъмжащо от шопари, плъпнали в безкрайно търсене на здрава, млада плът. Тя би могла да свърши работата си тук, да си подбере някой жертвен шопар от предлагания богат избор, но това би било отклонение от плана й, а и нито един от тях не отговаря точно на нуждите й.
Шопарът, който търси тя, трябва да е съвършен екземпляр. Приемането на някакъв скапан заместител, би представлявало заплаха за лова и би я оставило празна и неудовлетворена.
Второто такси, на което махва, спира да я вземе. Шофьорът е някакъв брадат индиец, чието теме и ушите му са скрити под тюрбан, а тъмните му очи се срещат с нейните в огледалото за обратно виждане. Той повтаря адреса и потегля към центъра на Холивуд, видимо очарован от неподвижната си поза и от носовите гласове, които се донасят от радиоприемника под арматурното табло.
Сметката й е шестнадесет долара и единадесет цента. Тя плаща на шофьора с двадесетдоларова банкнота, казва му да задържи рестото и веднага съжалява, когато той потегля, без дори да благодари.
Типично.
Тя знае, че независимо от националността им мъжете са, общо взето, еднакви. Някои демонстрират мъжествеността си по-нагло от други, но всички до един се отнасят към „по-слабия пол“ със зле прикрито презрение, което е комбинация от желание, подтиснато самочувствие и явен страх. Тя разбира омразата, която те изпитват към жените и неизброимите жестоки начини, по които се изразява тази омраза.
Сега колелото на съдбата се завърта обратно. Идва часът на суровото възмездие.
Разплата за отколешен дълг, ведно с лихвите.
Пусията е избрана предварително. Друг хотел — тя никога не повтаря два пъти мястото — с чисто нови възможности. С нови шопари, които се боричкат в нетърпението си да забият зурли в копанята. Сред всичките ще се намери един, който да отговаря напълно на нуждите й.
Стръвницата никога не се съмнява в себе си. Тя знае риска от премислянето на едно решение, от разхода на ценно време за излишно протакане. Веднъж избрала мястото за лов, тя знае, че нейната плячка е там. Трябва само малко да се потруди, за да я повали. Мисълта за провал, за това да се върне в тъмната си бърлога с празни ръце, никога не тормози съзнанието й.