Стръвницата си знае добре работата.
Никой от шопарите-противници няма достатъчно акъл в главата, за да я повали.
Вътре в бара тя за момент изпитва усещането, че вече е била тук. Интериорът е с морски мотиви, но висящите рибарски мрежи и морските звезди са без значение за Стръвницата. Зад тези повърхностни уловки тя съзира в наситената с дим и пот атмосфера, характерна за всички барове и нощни заведения, разтворените жадно ноздри.
Нови шопари — но всички те идват тук, за да търсят едно и също нещо, старо колкото света.
Тази вечер тя е решила да даде на един от тях повече, отколкото той се надява да получи.
Стръвницата се отправя с бавни стъпки към бара, давайки възможност на всеки шопар по пътя й да долови мириса на секс и да я проследи с алчен поглед. Малко от тях са тук с жени, но въпреки това я наблюдават. Тя усеща погледите им върху себе си, докато се покачва на едно от свободните столчета пред бара, придърпвайки нерешително кожената си мини-пола в знак на вяла скромност.
До нея, вляво, има още един свободен стол; вдясно, току до нея — стена, покрита с рибарска мрежа. През един стол, някакъв плешив шопар със спортно сако поглежда крадешком към нея. Отхвърля го веднага като лесна плячка и поради това недостоен да си губи времето с него.
Тя запалва цигара, всмуква дълбоко. Поръчва си джин с тоник, когато барманът се завърта край нея. Замисля се за миг дали превръзката на окото му е изкуствена добавка към декора наоколо или държи в ръцете си същински едноок шопар.
Няма значение. Тя преследва друг вид дивеч. Миризмата и отношението му й дават да разбере, че барманът почти със сигурност е хомосексуалист. Стръвницата се извръща от него, за да си потърси друго парче жертвено свинско.
Някакъв тип с каубойска външност, който изглежда съвсем нелепо в тази обстановка, си проправя път край бара и застава до нея, препречвайки широкия й изглед към помещението. Носи широкопола шапка с подвити краища и усмивката му вони от мъжествена самоувереност.
— Добър вечер, мадам. Имате ли нещо против да поседна?
Празният й поглед не му предлага капка надежда.
— Работата е там, че чакам някого.
— Човек трябва да е глупак, за да ви накара да чакате, ако нямате нищо против.
— Не мисля, че има значение какво имам против.
— Извинете, мадам?
— Очевидно съм на път да изпусна нещо — усмивката й е студена, остра като бръснач. — Имам предвид, че вие сте дар божи за жените, така ли е?
— Ама, чакайте за момент…
— Знам, че пропускам големия шанс в живота си, но ще го преживея, ясна ли съм? Защо не се поразтичаш и да си намериш някоя кобилка, която си пада по шпори?
Акцентът му на човек от Дивия Запад неочаквано изчезва, той промърморва едва чуто „Кучка!“ и отстъпва назад по посока на стола, който е оставил. И който е вече зает, естествено. Каубоят почервенява като домат, от периферията на шапката си до разкопчаната яка на каубойската си риза, и като се отдалечава от бара, изчезва от погледа й. Един повален.
Тя запалва нова цигара, всмуква дълбоко, отпива джин с тоник. В очакване на онзи, от когото има нужда.
— Добре го подредихте.
Вляво от нея на стола се е настанил някакъв четиридесет и пет — петдесетгодишен мъж. Облечен в скъп костюм, с безукорна прическа. Оголените му в усмивка зъби са облечени с коронки.
— Моля?
Той посочва с палец назад, по посока на изхода.
— Бяхте доста спокойна.
— Имам голям опит.
— Предполагам.
Неговите студени сиви очи я изследват от глава до пети, като се връщат към очертанията на зърната на гърдите й, ясно видими под тъканта на блузката й Стръвницата усеща как зърната й се втвърдяват; предусещане на плячката. Избраният от нея шопар се усмихва, погрешно приемайки нейната реакция за проява на желание.
— Не искам да си мислите, че правя това непрекъснато — казва той.
— Кое това?
— Да свалям жени по баровете.
— Това сваляне ли е?
Шопарът скръбно се усмихва.
— Мисля, че е така, тъй като сме съвършено непознати.
— Никой не е съвършен.
— Казвам се Айвън — той подава ръката си, която е здрава и суха.
— Джоана. Не сте тукашен.
— Личи ли си?
— Малко.
— Чух те да казваш на каубоя, че имаш среща с някого.
— И вече го срещнах.
Свинската му усмивка придобива малко повече увереност.
— Още едно питие?
— Защо не?
Едноокият донася новата поръчка, взема парите на Иван и намига със здравото си око, когато нейният шопар му казва, че може да задържи рестото. Стръвницата отдава дължимото на набелязаната от нея жертва за проявеното въображение при избора на име. Досега й се е случвало да чува все Боб, или Том или Джон, просто име, което и най-тъпият шопар не може да забрави.