— Предполагам, че живееш тук?
— В бара ли?
— Лос Анжелис.
Тя отпива от питието си, забавлявайки се с него.
— Тук съм родена и израснала. Доста трудно се намират такива като нас, за сведение. Кореняци.
— Е, приятно ми е, че се срещнахме.
— Насрещни кораби.
— Това не значи, че не можем да се забавляваме.
— Какво имаш предвид?
— Някое местенце, където можем да си вдигнем краката и да се опознаем.
— В библейския смисъл ли говориш?
Той се изчервява, повече от възбуда, отколкото от смущение.
— Изобщо не си губиш времето.
— Нямам особено много в излишък.
— Добре. Самият аз никога не съм си падал особено по празните приказки. При теб или при мен?
Стръвницата предчувства победата.
— Нека бъде при теб.
5
До сряда, 17 април, Джо Флин и Мартин Танър бяха успели да съставят един списък на единадесет хиляди медицински сестри и лекарки, които работят в Лос Анжелис и Ориндж. 332 от тази група бяха идентифицирани като жертви на престъпно нападение от страна на мъже през последните дванадесет месеца. Сто и седемнадесет от случаите се отнасяха до улични нападения с цел грабеж или нападения от пациенти в лечебните заведения. Осемдесет и три бяха свързани с домашно насилие, с предявено срещу съпруга или живеещия на квартира любовник обвинение за причинени телесни повреди като се започне от незначителни порязвания и рани и се стигне до счупване на черепа. Някаква сестра от Анахейм е била застреляна в колата си на магистралата Харбър, повличайки след себе си три други коли, след което се разбива и се запалва; убиецът й беше задържан. Сто тридесет и един от случаите бяха свързани с някаква форма на сексуално посегателство.
— Да започнем първо с последната група — рече Танър, прехвърляйки купчините листа пръснати по бюрото му. — Нека да я класифицираме.
Флин прекара пръста си по един отпечатан списък.
— От всичките сто тридесет и една, деветнадесет са негьрки или азиатки.
— Тези отпадат — рече Танър.
— При това положение остават четиридесет и три опита за изнасилване, единадесет съпружески изнасилвания и девет изнасилвания по време на любовни срещи. През юли миналата година две медицински сестри, връщащи се от нощна смяна в Алхамбра са били нападнати от някакви типове и групово изнасилени в някакъв склад. Останалите четиридесет и седем съдържат жалби по повод сексуални нападения от страна на единични извършители, с обвинения в изнасилване и содомия.
— Колко от тях са приключени?
— От тази група двадесет и две. За всички взети заедно са предявени петдесет и девет ареста.
— Какво прави това, четиридесет и пет процента ли?
— Не е достатъчно.
— Сто тридесет и един — рече Танър намръщено.
— Които са ни известни — каза Флин. — Нали знаеш статистическите данни за недокладвани сексуални нападения. Може да гледаме някоя цифра, която е два или три пъти по-малка от действителната и никога да не узнаем това.
— Не ми напомняй, Джо.
Флин спести на колегата си напомнянето на другия проблем, а именно, неадекватността на техния първоначален списък. Справочниците, с които се бяха консултирали, за да съставят своя списък на медицински сестри и лекарки, включваха само онези от тях, които са активно практикуващи сега. Далеч по-трудно, вероятно невъзможно, щеше да бъде да се състави един списък на притежателите на разрешително в миналото и понастоящем, които в момента не работеха или се бяха пенсионирали. И нито един от тези списъци нямаше да обхване помощник-медицинските сестри, санитарките, физиотерапевтките, хигиенистките и още дузина други професии, свързани с медицината.
Приемайки неизменно и преди всичко, че Хотелската касапка има връзка с медицината. Ако тяхната далечна прогноза беше погрешна, те чисто и просто си губеха времето.
— Предполагам, че не си мислил за това как трябва да водим разговорите?
Флин поклати глава.
— Не можем току-тъй да се изтърсим някъде и да попитаме някоя жена дали убива мъже и им реже тестикулите, за да си върне задето е била изнасилена някога. Медиите веднага ще започнат да бълват и ще си навлечем лошо име завинаги.
— Така или иначе, това няма да ни помогне — рече Танър. Нали видя обяснителните бележки под точка „Темперамент“ на портретната характеристика.
— Видях ги.
Портретната характеристика, дошла от Центъра в Куантико беше горе-долу такава, каквато очакваше Джоузеф. Изправени пред нещо, което изглежда беше напълно ново явление, психиатрите от Звеното по бихевиористична наука (ЗБН) бяха представили един портрет, който далеч не беше категоричен. Те очертаваха възрастта на убийцата някъде между двадесет и една и тридесет и пет години, вероятно поради това, че двамата официални свидетели я бяха описали като „млада“ на вид. Нейният „Начин на действие“ като че ли размиваше фината разделителна линия между това, което психиатрите на ФБР квалифицираха като неорганизирани и организирани престъпници. Неорганизираните престъпници, като техния субект, често оставяха разхвърляна сцена на престъплението, обикновено причиняваха увреждания на жертвата след настъпване на смъртта и в редки случаи използваха средства, за да завържат жертвата. Обратно, организираните престъпници — като Касапката — налитаха на непознати и избираха такова място на престъплението, което е лесно за контролиране; те идваха готови да убиват и при бягството си отнасяха със себе си оръжието, с което са убили.