Окончателната диагноза сочеше някакво хибридно същество, движено от садистичен гняв, но в достатъчна степен владеещо се, за да може да седне и да обмисли дадено престъпление от начало до край. От Куантико изразяваха съгласие, че мотивиращият фактор в случая вероятно е сексуално посегателство преди дванадесетгодишна възраст, като изборът на бели мъже на средна възраст за жертви предполага, че вероятно в това е бил замесен по-възрастен роднина или настойник. Отрязването на гениталиите и напъхването им в безжизнената уста на жертвата се разглеждаше като отрицанието на някаква заплаха, която едновременно заставяше злоумишления посегател да замълчи — нещо, което Стръвницата може да е смятала за акт на самоотбрана.
Обяснителните бележки под точка „Темперамент“ информираха Флин, че не бива да очаква, че Стръвницата ще се оттегли, нито пък че е вероятно да направи самопризнание още при първия разпит. Тя би погледнала на този дуел като на някаква игра, в която тя е господарят, изправена срещу no-слаби от нея. Тя би унищожила уличаващи я в престъпление доказателства и би могла да прибегне до самоубийство, ако се почувства хваната в капан.
— Ще ми се да разполагахме с някаква календарна закономерност — рече Танър.
— Де такъв късмет.
Точно четиринадесет дни бяха изминали между първите две убийства, пет — между второто и третото. След като от третото убийство бяха изминали тринадесет дни, беше очевидно, че Стръвницата няма ясно очертан график, както и че престъпленията не бележат ускорение към някаква точка на затихване, която в крайна сметка би им предоставила решаващото доказателство, необходимо за предприемане на арест.
Както личеше по всичко, Хотелската касапка излизаше на лов тогава, когато почувствуваше подбуда за това. Не се забелязваше никаква по-особена закономерност в празниците или в лунарния цикъл, която биха могли да използват, за да начертаят диаграма на убийствата като по този начин се подготвят за следващото, когато то дойде.
А то предстоеше, Флин го чувствуваше с вътрешностите си.
Телефонът на бюрото на Мартин иззвъня два пъти, преди той да сграбчи слушалката.
— Танър — каза той, заслушан напрегнато в гласа оттатък и записвайки бързо нещо. — Преди колко време? — попита той. Кратка пауза. — Още веднъж, какъв беше адресът?
Измина още един миг, преди той да остави слушалката, след което се облегна назад във въртящия се стол и срещна спокойния поглед на Флин.
— От полицейското управление — каза Танър. — Питат дали имаме време да отидем и да видим четвъртия.
Пътуването отне на Флин близо час като червената светлина ги засичаше почти на всяко кръстовище. Така той разполагаше с време да се съсредоточи върху оскъдните подробности, които Танър беше получил от полицията.
Последната жертва беше отново пришълец в града, заклан в хотел „Метрополитан“ на булевард „Санта Моника“. Една от камериерките бе намерила тялото по време на обиколките си. Тя бе повърнала в коридора пред стаята и след като бе дошла на себе си, беше повикала управителя. Касапницата беше типична, но с „една малка добавка“ за ченгетата този път.
Някаква част от Флин се ужасяваше от тази „малка добавка“. А другата част от него изгаряше от нетърпение.
Хотел „Метрополитан“ беше позагубил блясъка си, но си стоеше на мястото. В момента боядисваха фасадата му, за да придадат на сградата известна свежест и може би малко шик. Местоположението в центъра на Холивуд може и да не беше чисто злато, но пък беше достатъчно близко и Флин виждаше как собствениците работеха извънредно, за да спасят своите инвестиции в обекта. Впрочем, ако по паркингите би могло да се съди за посещаемостта на даден хотел, „Метрополитан“ изглеждаше да е поне три четвърти пълен.