— Последното нещо, от което има нужда който и да било от нас, е ето това нещо — Джоузеф заби показалеца си в стената с надписа, — да се излее в мастило.
— Съгласен съм. Казах на управителя, че това ще ни трябва за сравнение в случай на фалшиви самопризнания и че ще го държа лично отговорен за изтичане на каквато и да било информация от хотела. Знам, че е умряла работа, но мисля, че поне ще се постарае да го задържи в тайна, ако може.
— Не е казано, че изтичането на информация ще дойде от страна на цивилните — напомни му Флин.
— Вече съм помислил и за това — рече Кротър. — Всички, които са влизали в стаята тази сутрин по служба, са предупредени най-строго да не дават каквато и да било информация на медиите. Това рядко има ефект — те прекрасно знаят, че аз нямам никакъв начин да проследя изтичането на дадена информация — но е най-доброто, което мога да направя.
— Предполагам, че не си готов да се обзаложиш срещу пенсията си, колко време ще трябва, за да се разчуе? — попита Танър.
— Нямам никакъв шанс.
— Великолепно.
— Ако не ти харесва, постави се на мое място. От Кметството следят всяка моя стъпка, откакто стана второто убийство. Вече бълват змии и гущери. По това време другата седмица може да трябва да си търся нова работа.
— Ще те направят на нищо — рече Танър, усмихвайки се.
— И още как.
— Така че, разреши случая — каза му Флин застанал с гръб към останките на Иван Декард и кървавия олтар.
— Точно така. Винаги съм обичал да си поговоря с вас. Действа ми толкова ободряващо.
— Готови сме да помогнем с всичко, с каквото можем.
— Портретната характеристика не ми даде много нещо. Предполагах, че вундеркиндите на ФБР ще ми предоставят адреса на убийцата, нещо което би ми дало възможност за работа.
— Може би следващият път — рече Танър. — В този случай и те търсят слепешката, както всички останали.
— Прекрасно. Точно такова нещо ми трябваше — един експериментален случай.
— Погледни на нещата така: Когато я заловиш, ще се прочуеш.
— Ако я заловим. Така, както стоят нещата сега, не виждам особени шансове.
— Тя разчита на шанса си и рискува — рече Джоузеф. — Ако стане прекалено самонадеяна, смятай, че сме успели.
— Отново „ако“, Флин смени темата.
— Изкъпала ли се е?
— Както обикновено. Обича да се прибира чиста вкъщи.
— И никакви отпечатъци ли няма?
— Може да имаме късмет, но на ваше място не бих се надявал. Тя почиства накрая, където е нужно.
— Аз се нагледах достатъчно — рече Танър. — Някой да изпитва непреодолима нужда да виси още тук.
Брад направи кисела физиономия.
— Подиграваш ли се с мен?
Навън, когато отново можеха да дишат и дъхът на смъртта се усещаше само по дрехите им, лейтенантът по убийствата попита:
— Какво става с онази работа с медицинските сестри?
— Все още събираме имена — рече Флин. — Нямам представа какво, по дяволите, да правя с тях, но все пак е някакво начало.
— Ако искате, мога да говоря с отдела за Сексуални престъпления. Може би те биха могли да ви дадат някой от техните хора, който да ви разведе и да се срещнете с жертвите на нападатели, които са още на свобода. Казвате, че разполагате с някаква следа, нещо такова, и ги прослушвате, какво толкова.
— Ще ти се обадя.
— Ако откриете нещо…
— Твое е — рече Флин. — Ние нямаме никакви федерални материали за тази кучка.
— Окей. Просто искам да бъда сигурен.
— Ще сложиш ли някого във въпросника за Куантико?
— Веднага, щом имам възможност.
Криминалният доклад на VICAP беше извънредно обемист, 190 въпроса, обхващащи всички аспекти на даден случай, но попълването му беше от съществена важност, за да може престъплението да бъде анализирано и съхранено в компютърните банки на Куантико за последващо сравняване с други случаи и окончателното изготвяне на психиатричен портрет на даден убиец, който все още е на свобода. Твърде често, преуморени от работа следователи проявяваха небрежност или претупваха този процес, което водеше до голям брой неточни, неистински резултати.
— Искате ли да се срещнете с брата, когато пристигне тук? — попита Кротър.
Това бе последното нещо, което искаше Джоузеф, но в същото време той знаеш, че това е важно.
— Няма да ни навреди — каза той.
А това, без съмнение, сигурно беше най-голямата лъжа, която беше изрекъл през този ден.
6
Заговориха за проститутките още докато обядваха следобеда — опитваха се да осмислят фактите, които имаха. Възрастните съпрузи от отсрещното сепаре поглеждаха с неприязън към тяхната маса, но Мартин Танър изобщо не им обръщаше внимание. Гласът му ехтеше: