През последните две години Флин се беше консултирал с доктор Слейт по пет-шест случая, най-важният от които беше преследването на Лутър Алън Блейлък — случаят с масовите изнасилвания, който за малко щеше да струва живота на колегата му. Като си спомни за Блейлък, той се сети едновременно с болка и приятно чувство за Ейми Татчър, но побърза да се съсредоточи върху безстрастния сигнал на телефона, който звучеше в ухото му.
Секретарката на Слейт вдигна слушалката при второто позвъняване, записа името на Джоузеф и го остави да чака с леката инструментална музика в слушалката, докато се обаждаше на шефа си. Само след минута се обади Слейт. Силният му глас надделя над студения инструментален вариант на едно от най-известните парчета на Бийтълс.
— Джо, отдавна не си се обаждал.
— Да, от доста време — каза Флин. — Как си докторе?
— Добре, а ти?
— Затрупан с работа, както винаги.
— Предполагам, че не се обаждаш просто така.
— Работата е там, че бихме искали да ни помогнеш с хотелския трепач, ако имаш време.
— Сигурно търсите жена.
— Да, така е.
— Изглежда много интересен случай, Джо, и бих искал да ти помогна, но просто ме хващаш в крачка. Заминавам за Сиатъл на една конференция. Утре сутринта ще говоря за обществения отзвук от сексуалните престъпления срещу деца.
— Колко време ще стоиш там?
— До неделя следобед. Мога обаче да ти препоръчам някого, с когото непременно трябва да се срещнеш, като се има предвид, че престъпникът е жена.
— Така ли?
— Предполагам, че от материалите, с които разполагаш, може да се съди, че става дума за жертва на сексуално насилие в детството или може би през пубертета. Тя отреагира своя потиснат гняв срещу избрани от нея мъже.
— Улучи почти всичко.
— Колегата, която ти препоръчвам е специалист по тези неща. Тя работи с жени, подложени на побои, с жертви на изнасилвания, със случаи на инцест. Освен това е давала заключения за престъпници, извършили изнасилвания и е помагала на властите да се справят със сексуални маниаци, така че познава и двете страни. Наистина няма да намериш по-добър специалист от нея по цялото западно крайбрежие.
— Значи става въпрос за жена?
Флин се сепна преди мисълта му, предизвикана от мъжки шовинизъм, да се оформи напълно. Той познаваше няколко психиатри жени, които се занимаваха с тежки случаи. Беше работил с жени и преди — някои от тях бяха федерални агенти. Смяташе, че са компетентни и безупречни професионалисти. Но в този случай имаше нещо друго. Мисълта да поиска от една жена да му помогне да се разправи с друга го накара да настръхне.
„Едната трябва да хване другата, Джо.“
— Кажи как се казва.
— Петоски — Флин усещаше, че Слейт се усмихва докато му диктува името й буква по буква. — Доктор Сара Джейн Петоски. Има я в указателя.
— Добре, много ти благодаря. И успех на конференцията. Надявам се да ги шашнеш с изказването си.
Слейт се засмя:
— Ще съм доволен, ако успея да ги събудя. Довиждане, Джо.
За половин минута той намери в указателя служебния телефон на доктор Сара Джейн Петоски и адреса й в Ингълуд. Набра номера, обясни за какво се обажда на друга секретарка и зачака. Тишината в слушалката го успокояваше — нямаше музика, която да му обърква мислите.
— Ало.
Гласът й беше тих, мелодичен и успокояващ.
— Моля ви, доктор Петоски?
— На телефона.
— Доктор Петоски, казвам се Флин и работя във Федералното бюро за разследване.
— Да? — в гласа й още нямаше напрежение. Той оцени нейното спокойствие.
— Към вас ме насочи доктор Джеръми Слейт за евентуално съдействие по случая, върху който работя.
— Разбирам — каквото и да си мислеше, в гласа й очевидно нямаше изненада. — За какъв случай по-точно става дума?
— За убийство — каза Флин. — Всъщност за масов убиец. Съдебните лекари установиха, че убиецът е жена, но това наистина е всичко, което знаем засега. Имаме откъслечни данни, които предполагат възможността изнасилване в детството да е потенциалният мотивиращ фактор — нещо като отмъщение, но това не може много да ни помогне да установим със сигурност лицето, което търсим. Доктор Слейт ме насочи към вас като най-добрия специалист в тази област.
Ако тя беше поласкана, унизена или смутена от това, което каза Флин, това изобщо не можеше да се разбере от тона й. Може би в момента просто си мислеше дали да хапне на обед сандвич с риба тон или пък с шунка и сирене.
— Какво точно искате от мене?