— Надявам се да се съгласите да прочетете данните, които имаме, може би да прегледате полицейските рапорти за престъпленията и да ни помогнете малко да уплътним образа. Засега преследваме сенки. Ако вие можете да хвърлите известна светлина…
— Нямам никаква възможност за днес следобед — каза тя, като го прекъсна. Може ако искате да дойдете в десет и половина утре сутринта или ще трябва да почакате до следващата седмица.
— Добре, ще дойда утре в десет и половина — отвърна Флин.
— И още нещо, мистър Флин…
— Да, госпожо.
Тя се поколеба за момент, което накара Джоузеф да си помисли, че може би я е обидил с нещо, но когато заговори отново в гласа й нямаше никакво раздразнение:
— Ще прочета вашите данни и полицейските рапорти за престъпленията, но не мога да правя моментална психоанализа на непознат човек. Нямам никаква кристална топка, която да ви помогне да откриете вашия убиец сред няколкото милиона жени в Лос Анжелис.
— Разбирам.
— Добре, тогава в десет и половина, нали?
— Да, благодаря.
Когато затвори телефона Флин осъзна, че очаква с нетърпение тази среща. Нещо ново, поне да си освежи ума, да престане безцелно да се върти в кръг, докато убиецът прокарва своята кървава пътека през Лос Анжелис. Може би това нямаше да им помогне да открият убийцата, но нямаше и да навреди.
В момента Джоузеф наистина мислеше така.
— Най-хубавото в отдела за борба с проституцията е разнообразието — каза Ърни Григс.
— На какво? — попита Танър, като се премести в пластмасовия стол, за да си кръстоса краката.
— Разнообразието на хора. Добре, наистина много от тях са боклук, но какво от това? Искам да кажа, че има различни видове.
— Затова те харесвам, Ърни. Ти си истински хуманист.
— Дяволски си прав.
Григс работеше в отдела за борба с проституцията на лосанжелиската полиция от 1986 година — една година преди за първи път да се срещне с Мартин Танър, за да работят заедно върху серия от жестоки убийства на проститутки в долината. Танър току-що беше пристигнал в Калифорния, наскоро се беше оженил за едно момиче, което беше с шест години по-младо от него и търсеше подходящ човек, с когото да работи в Лос Анжелис. Между тях с Григс се установи такова разбирателство, което го караше да не обръща внимание на изтърканите вицове на Ърни и на ужасния му расизъм. Те заедно успяха да разрешат случая и си останаха приятели, макар че Ърни на няколко пъти беше отказал поканите на Танър да вечерят заедно през осемнайсетте месеца след развода му.
— Вземи например негрите сводници.
— Ърни, това, което търся сега е да се хвана за нещо, което да ме доведе до хотелския убиец. По отношение на жертвите нямаме нищо, не можем да намерим никаква връзка между тях, освен това, че тя избира хора, които не са от града. Пречуква глупака в стаята му и се къпе в банята преди да си тръгне. Това ме накара да си помисля, че е от занаята.
— Доколкото разбирам, не става дума за обир.
— Тя оставя пари и кредитни карти, както и доста ценни вещи на местопрестъплението.
— Това противоречи на версията ти, че е проститутка — каза Григс. — Но защо не, по дяволите? Кой може да каже дали не е някоя мацка, на която нещо й хлопа? Като го правиш по двайсетина пъти на нощ, нещо все ще почне да ти хлопа, сигурен съм в това.
— Като се имат предвид раните, които нанася на жертвите, мисля, че определено имаме работа с луда.
— Разбира се. Въпросът е какво я е накарало да откачи.
— Ти как мислиш?
— Когато става дума за проститутки, — отговори Григс, — трябва да имаш предвид, че 98% от тях са принудени да излязат на улицата заради ужасното положение в семейството си. Например бащата много харесва своето малко момиченце, разбираш какво имам предвид; а може изобщо да няма мъж в къщата. Майката си има приятелчета, с които изпива всички пари за храна. При новите случаи повечето са избягали от къщи. Казвали са ми, че търсят заместител на баща си и не ги интересува кой е той. А твоите негърски сводници…
— А какво ще кажеш за хардпорното, за филмите с насилие?
— Разбира се имаме и това. Кажи само какво искаш, има всичко — от обикновено насилие до истинско убийство. Конфискували сме филми с убийства, които мога да ти покажа. Проблемът е, че нямаме имена, които да свържем с лицата, а когато няма труп, който да потвърждава, че някой е убит, няма начин да се докаже, че не става дума за сполучлива инсценировка.
— Това, което си мисля е дали някое момиче, замесено в такава мръсотия не би било по-склонно да го направи и да си мисли, че разчиства стари сметки.
Григс вдигна рамене:
— Никога не съм виждал да става така, но не бих изключил нищо. Второто най-добро нещо на работата в нашия отдел е, че всеки ден има нова изненада. Тъкмо си помисля, че вече всичко съм видял, получаваме някакво донесение и изниква нещо ново.