Има повече начини да прекараш ближния си, отколкото можеш да си представиш, синко. Бъди сигурен.
— Предполагам, че имаш някакъв списък на сводници и проститутки, които са се специализирали в по-особени номера.
Ърни се засмя:
— Не е изключено.
— Това, което си мислех е, че можем да поразпитаме дали някой сводник няма момиче, с което не може да се оправя. Може би се говори на улицата, може момичетата да си приказват за това, не знам точно.
— Струва си да се опита. Ти искаш да тръгнем по тази следа, така ли?
— Няма да е зле.
— Но трябва да си облечеш други дрехи.
— Така ли мислиш?
— Не ме разбирай криво — каза Григс. — Винаги съм смятал, че вие от ФБР се обличате със стил. Работата е в това, че в дупките, където ще кодим, с тези дрехи веднага ще се набиваш в очи.
— Разбирам какво имаш предвид. Трябва да се облека по-лошо.
— Много по-лошо. Ако имаш нещо, което жена ти би искала да накъса на парцали, за да бърше праха, сега е моментът да го извадиш.
— Кога отиваме?
— Сега, в средата на седмицата, е мъртвило. Да кажем в петък вечер.
— Съгласен съм.
— Шефът ти няма ли да има нещо против?
— И на него му е напечено, както и на всички останали.
— Значи така се разбираме.
— Дадено.
— Само преди да си тръгнеш, нека ти разкажа вица за един негърски сводник…
7
Адресът, който търсеше Флин се оказа стилна сграда с офиси на Сентинела авеню, близо до Ла Сиенега. Тя беше облицована с червени тухлички, а тъмните й огледални стъкла спираха любопитните погледи. По средата имаше дворче с фонтан и малко езеро със златни рибки, в което хората хвърляха монети за късмет и си пожелаваха нещо. Партерният етаж беше зает от аптека и малък офис на някаква застрахователна компания. Останалите помещения бяха превърнати в лекарски и зъболекарски кабинети, като единственото изключение беше самотен лечител на ставите и гръбначния стълб на втория етаж. А доктор Сара Джейн Петоски беше, както изглежда единственият психиатър в сградата.
Вместо с асансьора, Флин предпочете да се качи по стълбите, за поддържане на формата. Той стигна пред кабинета на доктор Петоски десет минути преди определеното време и влезе в чакалнята. Русата секретарка, която го посрещна беше съвсем млада — изглеждаше току-що излязла от колежа и имаше ослепителна усмивка:
— Добро утро, какво ще обичате, сър?
— Казвам се Джо Флин. Имам час при доктор Петоски в десет и половина. Тя хвърли бърз поглед върху имената в бележника си и се увери, че Флин наистина е записан.
— Да, сър. Имаме един кратък въпросник за новите пациенти. Ще ви помоля да го попълните докато чакате…
— Аз не съм пациент — поправи я Флин, като с мъка подтискаше усмивката си. Показа й документите си и положи допълнителни усилия да не се засмее, когато видя широко отворените й очи.
— О, боже, много се извинявам мистър…
— Флин. Няма нищо.
— Наистина, аз си мислех…
— Не се тревожете, разбирам ви.
— При доктор Петоски има пациент, ако обичате да почакате.
Той седна и започна да преглежда един брой на „Пийпъл“ от миналата седмица. Ким Бесинджър беше нацупила устни на корицата и изглеждаше страхотно. Вътре намери много повече информация за живота и любовните истории на известни телевизионни водещи, отколкото го интересуваха. Основният материал беше посветен на твърденията, че в детските заведения в Небраска се извършвали сатанински ритуали, което според задъханите от гняв думи на автора се дължало на наркотиците и хеви-метъла.
Вратата зад русото момиче се отвори и от нея излезе дългокрака червенокоса млада жена, която бързо мина през чакалнята и преди да излезе хвърли един поглед към Флин без да обръща главата си. Сигурно тя беше пациентът, за когото ставаше дума. Хвана се, че веднага бе започнал да си представя каква ли травма е преживяла, за да стигне до такова лечение. Сигналът по вътрешната уредба го разсея преди въображението му да отиде твърде далече.
— Мистър Флин. Оттук, моля.
В известен смисъл доктор Сара Джейн Петоски не беше това, което бе очаквал. Макар че по телефона гласът й звучеше младежки, той си я представяше като доктор Слейт в женски вариант — солидна жена на средна възраст с посивяла коса, натрупала достатъчно мъдрост с годините. Вместо това той откри, че докторката беше две или три години по-млада от него. Косата й беше тъмна и стигаше до раменете, а добре ушитите й пола и блуза подчертаваха спортните форми на тялото й Носеше очила с леко затъмнени стъкла, които придаваха строг вид на съвършеното й лице. Ако ги свалеше, помисли си Флин, сигурно щеше да пропъди голяма част от потенциалните си пациенти.