— Да, в Чикаго — осведоми я Флин. — Името му с Уилям Хейрънс.
— Добре сте си научили урока.
— Това е наше задължение. За съжаление нищо от описаното няма връзка с нашия случай. Обикновено жените убийци…
— Убиват приятели и роднини, така е — в усмивката й имаше известна ирония. — Те също така убиват за пари или по любовни причини, а понякога и поради двете неща взети заедно. Психически разстроените жени почти винаги убиват деца — или вкъщи или на работното си място, ако са медицински сестри, детегледачки или нещо подобно.
— Тогава разбирате какъв е проблемът ми.
— Не подценявайте жените, мистър Флин. Ние ви настигаме във всяко отношение. Напоследък не става дума само за образование, работа или политика. Жените правят голям „напредък“ и по отношение на самоубийствата и раковите заболявания, инфарктите и язвите, дори и при най-тежките престъпления. Вече има улични банди само от момичета в Южна Калифорния и в Ню Йорк. Чувам, че момчетата от другите банди се отнасяли към тях с уважение… или със страх. Психозите не се детерминират от пола.
— Така че според вас…
— В момента още нямам мнение, мистър Флин. Ще трябва подробно да се запозная с всичко това и да помисля върху случая преди да ви дам някакво по-компетентно мнение. Вие искате да научите колкото може повече за извършителя, нали?
— Точно така.
— В такъв случай ми трябва известно време — тя погледна часовника си и се намръщи. — А сега както ви казах имам други пациенти.
— Кога ще можем да поговорим за това?
— Нали ви казах, много съм заета.
Флин видя, че му се предоставя още една възможност и веднага се възползува.
— Може би ще можем да се срещнем след като свършите работа, например да вечеряме заедно.
— Да не би да ми определяте среща? — той не можа да установи какво означаваше блясъкът в очите й Дали предложението му я забавляваше или беше ядосана? А може би просто я изненада?
— Разбира се, черпи ФБР.
— Аз сама си плащам сметките, мистър Флин.
— Но вие ми правите услуга… искам да кажа, във връзка със случая.
Известно време д-р Петоски мълчаливо наблюдаваше Флин. Той не можеше да прочете нищо по лицето й, но спокойно отвърна на нейния поглед, като че ли ако мигнеше, щеше да изгуби нещо. Едно неуловимо състезание, което постави самолюбието му на изпитание.
— Добре, в събота съм свободна — каза тя накрая.
— Ще дойда да ви взема… искам да кажа, ако не предпочитате да се срещнем някъде.
— Не, така е по-добре.
Тя взе една визитна картичка, написа адреса си на гърба й и я бутна към него през бюрото. Флин я взе и запомни адреса в Бел Еър.
— Естествено, вие разбирате, че всичко, което ще ви кажа по случая ще бъде само предположения.
— Да, но предположения на специалист — каза Флин. — Каквото и да откриете, доктор Петоски, това ще ни е само от полза, като се има предвид с колко малко факти разполагаме.
— Добре тогава, — тя стана да го изпрати, — ще се видим в събота.
— Ако предпочитате някой ресторант…
— Можете да ме изненадате.
В чакалнята русата секретарка говореше с някаква пациентка с безцветна коса, която изглежда още нямаше трийсет години — от лявата страна на лицето й имаше леко избледнели синини. Разговорът им замря, когато той излезе от кабинета и мина покрай тях като им кимна и леко се усмихна. Той почувствува, че новодошлата го наблюдава с разтревожен поглед, докато вратата най-после се затвори зад гърба му.
Толкова много страдание има наистина…
Той си представи как Сара Джейн Петоски се занимава с тези наранени същества, как ги увещава да й разкажат за себе си и за кошмара, в който постоянно живеят. Изведнъж му дойде наум, че в работата, която вършат има нещо общо. И двамата бяха професионалисти, които всеки ден се сблъскваха със страданието на хората и се опитваха някак да оправят нещата. В случая с Флин обаче, жертвите естествено не можеха да изразят чувствата си и вече нямаше как да им се помогне.
Петоски, от друга страна, все още имаше възможност да залепи счупените парчета и може би да спаси ценен човешки живот, Флин почувствува, че тя изцяло се е посветила на тази работа, макар че не го показваше открито. Помисли си дали няма някакви лични причини, поне в известен смисъл, но реши, че няма начин да й зададе подобен въпрос, когато я види отново.
Срещата им в събота беше изцяло служебна, но все пак…
Тя наистина беше хитра, той не се съмняваше в това. Можеше да се опитва да скрие този факт, но все пак очилата и дипломите по стената не бяха достатъчни, за да попречат на Флин да съзре очевидното.