Един опитен детектив знае добре значението на подробностите. Той не можеше да забрави вълнението, което я обзе, когато се съгласи да се срещнат в събота.
Тихият й глас отекваше в съзнанието му:
„Да не би да ми определяте среща?“
Само ако можеше да разбере какво означаваше изразът на лицето й.
Няма значение.
Те щяха да се срещнат в събота и то по работа.
Е, добре тогава.
„Можете да ме изненадате.“
Какво точно очакваше от него, освен онова, което беше очевидно.
Флин се спря, преди да започне да си фантазира. Тя имаше предвид избора на ресторант и нищо повече. Самият факт, че той търсеше друго в думите й беше живо доказателство за мъжкия му шовинизъм.
Но дали наистина беше така?
„Ще видим“ — помисли си Флин. Той имаше два дни, за да измисли подходяща изненада. За сметка на ФБР или за своя, ако имаше късмет.
Когато влезе в колата си и седна зад волана, Флин вече беше взел едно решение: През цялото време щеше добре да си отваря очите.
8
Стръвницата се събужда в глухите часове на нощта и вижда… себе си.
Тя е на шест или седем години и играе в задния двор на тяхната къща в Пасадена. Косата й е вързана на опашка, а на коленете на сините й джинси — петна от тревата.
Трябва й известно време, за да се убеди, че не сънува. Образът я поразява със своята прецизност и кристална яснота, очите й са широко отворени в тъмната стая. Тя усеща допира на чистия бял чаршаф до голата си кожа. Нетърпеливо го избутва, надолу върху краката си, а после го изритва от себе си.
Климатичната инсталация работи и хладният въздух кара кожата й да настръхне, а зърната на гърдите й да се втвърдят. Тя почти не усеща студа. Ако все пак чувствува нещо, то това е облекчение, защото пред нея оживява един горещ и задушен августовски ден. Тя е във ваканция и има още много седмици преди отново да тръгне на училище.
Детето, по-точно тя в детския си образ, открива нещо в тревата. Това е гъсеница, която прави малки вълнички с тялото си и с усилие си побива път през предисторическата тревна джунгла, тръгнала към неизвестни места с незнайна цел. Тя си представя, че е станала мъничка като гъсеницата и се бори за живота си като бърза сред стъблата на тревата и се мъчи да избегне мравуняците, паяжините и лепкавите червеи.
Светът в тревата винаги е пълен с рискове, но всъщност опасности има навсякъде.
На шест или седем години тя вече добре знае това, научила го е за цял живот, ако остане жива, разбира се.
Понякога детското й съзнание се измъчва от мисълта какво означава да умреш. Смъртта на майка й все още е някакво абстрактно понятие, чиято загадъчна същност се бе опитал да й обясни един дебел и доброжелателен свещеник, който миришеше на лук. Минали са вече най-малко две години, откакто той я беше нагостил с описанието на небесните радости — там, където сега живее майка й.
Сигурно е хубаво, мисли си тя, да умреш и да идеш на небето като ангел с крила. Сигурно има правила, които определят кого да пуснат там и кого да изгонят, но тя не знае със сигурност. Баща й от месеци не я е водил на църква; казва й, че те могат да се молят по свой начин на Бога и то вкъщи.
Това винаги започва по един и същ начин, с бутилка в книжна кесия. Тя вече познава миризмата на уискито и се чуди как баща й успява да го преглътне и при това да не го повърне. Веднъж той й предлага да пийне една глътка и алкохолът изгаря езика й. Тя започва да кашля, заслепена от сълзите си, а баща й се смее, седнал на стола си в кухнята, докато тя се опитва да си поеме дъх.
— Ще ти хареса, когато пораснеш — уверява я той, зачервен и лъхащ отровни пари.
С детското си съзнание тя разбира, че той греши.
Алкохолът го кара да започне да се моли. Когато е пийнал повече, молитвите му не приличат на онези, които тя си спомня от неделното училище. Вместо да коленичи, да затвори очи и да се моли на Бога да му помогне ако може, баща й ходи напред-назад из къщата, блъска долапите, наднича под мебелите, като че ли очаква да намери Бога като някаква изгубена вещ. Той нарича Господ по име и видът му и начинът, по който го казва, най-напред са достатъчни, за да я накарат да се разсмее. Това продължава до момента, в който тя разбира колко е ядосан.
Първоначално ругатните му не означават за нея нищо повече от другите думи, които употребяват възрастните. Но тонът на баща й и гримасата на зачервеното му лице й подсказват, че той е разярен срещу Бога заради някакво престъпление, което Господ е извършил неотдавна. Може би това е смъртта на майка й, макар, че с детското си съзнание тя не може да разбере защо баща й ще е толкова недоволен от това, че майка й е отишла на някакво по-добро място.