Може би защото му липсва когато обядват.
„Ти вече си голяма и трябва като малка дама да заемеш мястото на майка си в къщата.“ Това й беше казала на погребението леля й Сюзън — жена с клоунско лице, покрито с дебел слой грим, леко напукан около устата.
Разбира се, тя още не може да готви. През първите няколко седмици те поръчват храна от различни ресторанти наоколо като предпочитат онези, които не искат допълнително заплащане за доставката. Жената, която баща й е наел, за да им помага е сива и строга и предпочита да не изразява гласно мнението си.
Но има и други неща, в които някои трябваше да замести майка й освен в готвенето и оправянето на леглата.
Например къпането й винаги е било задължение на майка й преди баща й да се заеме с това. Ръцете му са големи и понякога груби, но тя не се оплаква. Той проявява към нея цялата си нежност и понякога едва не се разплаква докато я къпе, като че ли сапунът влиза в неговите очи, а не в нейните.
Трябва да мине известно време преди желанието да замести болката.
Сега къпането й трае по-дълго, а ритуалът на измиването оставя у нея чувството, че е изцапана, независимо от водата със сапунена пяна и търкането на гъбата. Баща й полага допълнителни усилия да я измие между краката; пръстите му се гърчат като кълбо от червеи, докато тя не се отдръпне.
— Добре, добре — скарва й се той с дълбокия си глас. — Всичко трябва да се направи както трябва.
Пръстите му се връщат, целите покрити с пяна, за да проверят дали тя наистина е вече чиста. Влизат навътре и излизат.
Тя го чува да я вика от къщата. Гласът му отвлича вниманието й от наблюденията върху бавното напредване на гъсеницата.
— Идвам — извиква тя.
Той я чака в кухнята. Голите му белезникави и космати крака се подават под плюшения халат.
— Време е да се изкъпеш, миличка.
Тя усеща миризмата на уиски в дъха му и знае какво я очаква, но не се съпротивлява. Едно добро момиче винаги прави това, което баща му казва. Ако това не е важно правило, защо ще го пише в десетте божи заповеди?
Още е много рано за къпане, но така ще свърши по-скоро с това и ще има време да си играе или може би да погледа телевизия преди да си легне. Тя се надява, че баща й този път няма да е много груб.
Той пуска водата и я наблюдава как се съблича с особен израз на лицето. Когато всичките й дрехи са прилежно сгънати, за нейна изненада, той също сваля халата си, като разкрива пред нея голата си плът. Тя за първи път вижда неговата мъжка работа, всъщност за първи път вижда такова нещо. Просто не може да откъсне очите си от него. Тя знае, че момченцата и момиченцата са „различни“, но преди това не е предполагала колко голяма е разликата.
Той влиза във ваната, коленичи във водата и посяга към нея:
— Хайде, влизай, има достатъчно място.
Краката й треперят и той трябва да я вдигне и да я сложи вътре. Топлата вода стига до средата на прасците й. Тя прави като него и коленичи с гръб към баща си и с лице към крана. Той протяга ръка през рамото й и взема сапуна, насапунисва ръцете си и започва да я мие. Прави го бавно. Плакне я и отново я сапунисва. Когато пръстите му се плъзгат под водата, тя инстинктивно разтваря краката си, като се надява, че той скоро ще свърши.
Докато я къпе той й шепне; напомня й, че тя е всичко, което той има след смъртта на майка й. Той има само нея, а тя само него и никой друг в целия свят няма значение за тях. Той я придърпва към себе си и тя усеща как нещо я удря в гърба между лопатките. Твърда и гореща плът, която първоначално я изплашва.
Тя се обръща към него, смаяна от бързата промяна, станала с него. Мъжката му работа сега е червена и подута, почти двойно по-голяма. Тя си мисли, че сигурно го боли, но той не обръща внимание на това.
— Сега е твой ред — казва той и й подава сапуна. Най-напред тя не знае откъде да започне, но баща й я учи. Кара я да си насапуниса добре ръцете преди да ги насочи към себе си. Показва й колко дълго и бавно трябва да го гали, за да го измие. Тя усеща ускорението отвътре, горещината му пари дланите й. Изглежда, че това нещо продължава да расте в ръцете й.
Следва леко изплакване. Тя се колебае, страхува се да заговори:
— Сигурно те боли.
— Да, малко — гласът на баща й е слаб и той е останал без дъх. — Ще трябва да го целунеш, ти си добро момиче. Така болката ще мине.
Голямата му ръка я хваща отзад за врата и я насочва, докато той й обяснява какво да прави. Целувката се превръща в нещо съвсем друго. Тя се дави с пълна уста. Изплашена е, че ще се задуши или ще повърне във ваната. Само ако можеше да си поеме дъх…
Стръвницата за секунда затваря очи и внезапно картината се променя. Сега тя вижда друга спалня — позната фигурка се е свила под завивките и се преструва на заспала.