Танър оцени нейното упорство, докато се мъчеше да не повърне.
Филмите, които изгледа досега, бяха съвсем безобидни според стандартите на Лос Анжелис. Нямаше нищо от рода на групови оргии, садомазохизъм или мръсни номера с животни. Също така не можеше със сигурност да се твърди, че в някои от тях участвуват малолетни, макар че през последните няколко часа Танър се нагледа на такива гадости, които му стигаха за цял живот. Например един филм, който включваше малко бебе, неговите филмови родители и сменянето на пелените му, заседна в съзнанието му и щеше да го преследва за дълго.
Наруга Ърни наум и отново внимателно се загледа в това, което ставаше на екрана.
Когато Танър мислеше понякога за това, той смяташе, че разбира какъв е основният проблем при порнографията. Той не беше в похотливостта сама по себе си, нито в обвиненията за малтретиране на „звездите“ от порнографските филми. Като се изключи детската порнография и някои садомазохистични изпълнения, включително и филмите с убийства, Танър знаеше, че повечето от „актьорите“ в порнографията са проститутки и наркомани. В Лос Анжелис тези две понятия често съвпадаха. Заедно с тях участвуваха и доста момичета, които искаха да станат филмови звезди и си въобразяваха, че като участвуват в мръсни филмчета ще могат да „пробият“ в Холивуд. Никой не държеше пистолет до главите им, нито пък някой вземаше майките им за заложници, за да ги накара да завършат някой шейсетминутен филм. Те просто бяха готови да направят всичко за пари.
Проблемът беше в това, че сексът на филмовата лента много бързо ставаше досаден, когато човек погълнеше достатъчно голямо количество. Любовният акт, сведен до безкрайното изображение на едно и също действие изглеждаше доста монотонен. Свещеното споделяне беше безсрамно сведено до потна тривиалност. И все пак…
Всъщност именно порнографията от „другия вид“ интересуваше сега Танър. Във всеки порок — наркотици, хазарт, платен секс — винаги идва един момент, когато определени клиенти преминават от случайния интерес към натрапчивия и започват да се нуждаят от все по-силни и драстични стимули, за да запалят страстта им. Наркоманът привиква към наркотика с течение на времето и се нуждае от все по-големи дози, докато накрая хвърля топа и светът се отървава от него. Комарджиите — или поне тези, които се пристрастяват — започват с обикновени залози в „приятелски“ игри, за да стигнат до ипотеки и среднощни сделки със съмнителни личности, които дават заеми срещу безбожни лихви. Типовете с по-особени сексуални желания и със садомазохистични наклонности по същия начин се нуждаят от все по-силни дози, за да им подействува: по-живописни изтезания на филмовата им плячка, както и някоя смърт от време на време, ако могат да платят за стоката.
На екрана вече имаше и друг човек, освен момичето. Това беше едър и силен бял мъж с тлъстина върху мускулите на корема си. Острата му коса беше вързана на опашка; една усмихната маска на Джими Картър трябваше да скрие лицето му. От това разстояние Танър можеше ясно да си го представи — грозно лице с груби черти и хлътнали очи, с белези от акне по него. Сигурно можеше да се установи самоличността му по татуировките — те бяха от тия, които имат затворниците. Танър обаче знаеше, че издирването му, ако изобщо си струваше, едва ли щеше да доведе дори до арест за някакво дребно нарушение.
Той наблюдаваше как оня тип с вид на мотоциклетист си сваля джинсите. Нямаше нищо отдолу, което да го забави. Вероятно грубият плат беше ожулил интимните му части, но кой знае. Ако „Джими Картър“ имаше такива проблеми, това не му попречи с малко помощ на ръката си да получи ефект от световна класа.
Момичето беше готово да го посрещне. То изключи вибратора и го остави настрани. Известно време се занимаваше с члена на „Джими“ и го галеше, докато той отвори единственото чекмедже на нощното шкафче и извади оттам чифт белезници. Явно младата блондинка се изненада, но очевидно беше свикнала с промените в сценария и продължи да играе без да протестира, докато той заключи здраво ръцете й с белезниците за една метална халка над главата й.
Затворническият Ромео отиде пак до чекмеджето и извади оттам предварително нарязани найлонови ленти, с които обви първо единия й глезен, а после другия. Така главната героиня беше вързана неподвижно върху матрака с широко разтворени крака.