Последва още едно отиване до нощното шкафче. Той извади от чекмеджето ръката си, стиснала здраво бръснач и с обиграно движение на китката измъкна плоското острие.
Сега вече момичето се изплаши; устните й се движеха, но филмът нямаше звук. Независимо от това замръзналият от ужас израз на лицето й каза на Танър всичко, което искаше да знае.
Мотоциклетистът я плесна няколко пъти през лицето, очевидно защото това му доставяше удоволствие и между подутите устни на младата блондинка бликна кръв. Тя започна да крещи, когато той свали бръснача и направи с него алена ивица върху тялото й. Тя започваше между изпъкналите й гърди, минаваше през плоския й корем и стигаше до космите в долната част на корема й.
После пътят на бръснача продължи надолу.
— Спри го, за бога! — извика Танър.
Когато екранът угасна, той чувствуваше, че наистина може да повърне. Зад него Ърни Григс, който се занимаваше с прожекционния апарат, мълча известно време, за да му даде възможност да се съвземе. Когато заговори, гласът му беше уморен:
— Случайно знаем кой е този идиот с бръснача. Три пъти е бил в пандиза — последният път в Соледад за сводничество и изнасилване. Пуснахме му филма и той се хвана. Каза, че всичко било законно, разбира се. Имал си филмов агент.
— Сигурен съм, че е така.
Григс седна на един стол срещу Танър от другата страна на дългата маса. Върху нея бяха разпръснати списания, предназначени за садомазохистична публика — в тях имаше снимки с ремъци, камшици, вериги и от време на време за разнообразие и по някое горещо желязо в задника.
— Всичко е, както ти казах, Мартин. В такива случаи докато успеем да получим копие, всички вече са успели да прикрият следите си. Главната героиня е някаква наркоманка — Джейн Доу — сигурно е избягала някъде от Айова и никой дори не я търси по крайбрежието. Разбира се, тя не може да даде показания, а ако намерим някакви останки, най-вероятно ще са разкъсани от койотите. Също така няма никакви надписи върху филма. Авторите му могат за това да се сбогуват с „Оскара“, а ние трябва да се чудим кой е направил това проклето нещо… или да се опитаме да намерим начин да докажем, че именно еди-кой си го е направил, ако случайно чуем някакво име.
— Много ли вървят тези неща?
Григс вдигна рамене и запали цигара:
— Според нашите сведения от нормалната порнография в Щатите се печелят два-три милиарда годишно. Това включва списанията и билетите от кината, продажбата и даването под наем на видеокасети и всичко останало. Но извън тези рамки, извън нормалното, никой не може да ти каже. По груби сметки едно копие от това, което току-що гледа, ще струва двайсет или трийсет бона на някой колекционер. А ако имат връзки, могат да организират и частни прожекции. Кажи го пет-шест бона за едно гледане.
— Никога ли не сте залавяли някого за това? — попита Танър.
— О, разбира се, че ги хващаме. На предварителното следствие се явява някой, облечен като Джони Карсън, който цитира наляво и надясно първата поправка към конституцията. Съдията гледа един-два филма, мръщи се, а те викат някой гримьор от Юнивърсъл студиос, за да даде показания, че това би могло да е инсценировка, че кръвта може би е боя и така нататък. Щом нямаме свидетелски показания или труп, резултатът е нулев.
С част от съзнанието си Танър разбираше, че се е отклонил от набелязаната цел. С нежелание той се върна на въпроса:
— А сега, — каза той, — мисля, че трябва да обърнем нещата. Търся жена, която коли мъже. Смятам, че твоята артистка тук сигурно няма да има възможност да отвърне на удара.
— Така е — отвърна Григс. — Тебе те интересуват проститутки, които се държат с клиентите си, както тоя тип с момичето.
— Точно така.
— Имам нещо за тебе тази вечер, нали ти обещах. Ела в осем и половина и ще видим какво ще намерим.
— Няма да пропусна това — каза Танър, а тъмните му очи поглеждаха към плоския и празен екран.
Вътре в главата си той чуваше тих писък, който непрекъснато се засилваше, докато нещо избухна и се разхвърча на части, а после изчезна.
Предварително се бяха разбрали, че Флин и Танър ще присъствуват, когато Брад Кротър разпитва Кенет Декард, брат на последната жертва на хотелската касапка. Това решение беше продиктувано от практически съображения и за да спестят на опечаления дублирането на въпросите. Така той щеше да избегне болезнената необходимост да повтаря показанията си за насилствената смърт на своя брат.
В два часа в петък следобед те се бяха събрали в най-малката заседателна зала в Паркър сентър, цитаделата на лосанжелиската полиция в центъра на града, на ъгъла на Сентръл и Сан Педро. Братът на Айвън Декард вече беше ходил в моргата, за да потвърди това, което полицаите в стаята знаеха още от сряда сутринта, а по-точно, че именно обезобразеното тяло на неговия брат лежеше в студеното отделение на общинската морга. Бяха уточнени подробностите по пренасянето на тялото и беше уредено погребение в понеделник, късно следобед.