Флин наблюдаваше останалия жив от братята Декард, докато чакаха хубавата стенографка да се оправи с техниката. Новият шеф на „Декард Мотърс“ беше висок около метър и седемдесет. Той беше набит човек с мургава кожа и късо подстригана къдрава коса. Тялото му под добре ушития костюм подсказваше на Флин, че този човек не се плаши от работа. Празният му поглед вероятно се дължеше на вцепенението от мъката или на липсата на интерес към това, което предстоеше.
— Всичко е готово — каза стенографката със закачлива усмивка.
Брад Кротър започна да пише протокола — час, дата, кой присъствува, каква е целта на разпита. Ако стенографката изпуснеше нещо, Флин подозираше, че в съседното помещение всичко се записва за всеки случай на магнетофонна лента.
— Няколко въпроса за протокола, сър. Брат ви се казваше Айвън Декард, нали?
— Да.
— И вие го идентифицирахте като жертвата на убийството, разкрито миналия вторник, на седемнайсти април?
— Точно така.
— Брат ви беше жител на Сакраменто, Калифорния, нали така?
— Да.
— Бихте ли ни обяснили по каква работа е бил в Лос Анджелис? — попита Кротър. — Някакви данни за пътуването, при което е бил убит.
— Имаме верига от магазини за коли в Северна Калифорния — каза Декард. — Имаме два магазина в Сакраменто, два в Сан франциско, един в Стоктън, един в Сан Хосе. През последните шест месеца имахме намерение да разширим дейността си и да намерим нещо и в Лос Анжелис. Брат ми дойде да провери някои места. Просто да опипа почвата, както се казва.
— Разбрахте ли какви възможности съществуват преди смъртта му?
— Не виждам какво общо може да има това с…
— Ще ви обясня — каза Кротър. — В момента ние разглеждаме убийството на брат ви като четвъртото от серия убийства. От друга страна, може би то няма връзка с предишните три освен една повърхностна и може би преднамерена прилика. Честно казано, нямаме заподозрени, а мотивът на убиеца не ни е известен. Не можем да си позволим да пренебрегнем възможността в случая да има финансов мотив.
— Но вие сам казахте, че не е бил ограбен.
— Доколкото знаем, това наистина е така. Но, разбира се, сме имали и случаи, когато е било извършвано убийство, за да се развие дадено търговско предприятие, или пък да се унищожи друго.
Очите на Декард гневно пробляснаха.
— Да не би да намеквате, че брат ми е убит заради нашия бизнес? Защото, ако ме обвинявате, по дяволите…
Кротър вдигна ръце, за да спре гневния поток от думи.
— Ако ви се е сторило, че намеквам за подобно нещо, моля да ме извините — каза той. — Всъщност имах предвид евентуални конкуренти или може би някой, който му има зъб.
— Брат ми нямаше врагове — каза Кенет Декард със стиснати зъби, като едва процеждаше думите.
— Бил е късметлия.
— Беше честен човек, лейтенанте. Айвън не мамеше нито конкуренцията, нито клиентите. Истина е, че имахме добра печалба, но и хората получаваха точно това, за което си бяха платили.
Що се отнася до другите в бизнеса, разбира се, че са готови да ти забият нож в гърба, стига да им дадеш такава възможност. Но естествено не и в буквалния смисъл. Все пак ние продаваме коли, а не кокаин.
Флин използува възможността да зададе въпроса си:
— Доколкото разбрах, брат ви е бил вдовец, нали?
— Точно така. Анджелика умря от рак преди три години.
— Имал ли е някаква постоянна връзка оттогава?
Лицето на Кенет Декард се вкамени, а тъмните му очи станаха студени.
— Защо питате за това, по дяволите?
— Съдебните лекари казват, че убиецът на брат ви е жена — отвърна Флин. — Очевидно е също, че те са имали полово сношение. Всъщност дори има предположения, че той е убит по време на акта.
— Господи, боже мой.
— Това, което ни интересува, е дали е имал някаква постоянна връзка или от време на време си е намирал момиче, когато е имал нужда.
— Нямаме намерение да проявяваме неуважение — добави Танър, като се опитваше да успокои Декард. — Единствената причина, поради която се интересуваме от интимния живот на брат ви е във връзка с убийството.
— Сигурно ще си помислите, че ви лъжа, — каза накрая-Кенет Декард, — но ние никога не сме били много близки в това отношение, имам предвид по отношение на секса. Разбира се, че се закачахме по този повод в гимназията или в колежа, когато имахме срещи с момичета, но никога не сме обсъждали това, разбирате ли? Изобщо не мога да си спомня някога да сме разговаряли по този въпрос, откакто завършихме училище. А когато той загуби Анджелика… ами аз никога не бих посмял да повдигна този въпрос.