При нападение никога не можеше да знаеш какво те чака. Понякога можеше да хванеш лошите по бели гащи, да ги прибереш без нито един изстрел и да намериш всички доказателства, за да бъдат осъдени. Друг път те те чакаха тежко въоръжени и беше истински късмет да останеш жив, когато всичко свърши.
По дяволите!
Но той усещаше как адреналинът му се повишава, а нервите му бяха изпънати до крайност, както винаги преди битка. Най-лошото беше, че това му харесваше — да си на ръба, да си опиташ силите срещу тези хора, от които си изкарваш хляба.
Очите на Танър не се отделяха от линкълна, който паркираше от другата страна на улицата.
Вратата на шофьора се отвори и от нея грациозно се измъкна един гигант. Той поправи връзката и сакото си и внимателно се огледа и в двете посоки на тихата улица. Очите му преминаха покрай алеята и камионетката, в която беше Танър. Те бяха в безопасност в сянката, под прикритието на нощта.
— Това ли е Диамантения? — попита Танър.
— Още не.
Гигантът се увери, че улицата е чиста преди да отвори задната врата на линкълна и отново да я затвори, след като от нея излезе едно човече, чиято скромна африканска прическа едва стигаше до гърдите на гиганта. Въпреки всичко, дребосъкът беше облечен добре, стига да обичаш коприна и кадифе. Когато вдигна ръка, за да се почеше зад ухото, уличната светлина се отрази от златото и диамантите, които носеше. Те струваха два или три пъти повече, отколкото Танър получаваше за една година.
— Пипнахме го — каза Ърни по радиото. — Вече влизат. Бъдете готови.
Той се премести на седалката си и се усмихна на Танър.
— Това е Диамантения. Истинското му име е Артър Уимсли или Артуро Уестън. Какъв дребосък, а? Попитай го откъде е получил името си и той ще ти разкаже всякакви глупости за двете дузини хора, на които е свил диамантите, факт е, че не може да спре да купува диаманти, дори и да не са модерни.
— Значи искаш да ми кажеш, че не е опасен?
— Казвал ли съм такова нещо? — Григс поклати глава. — Сигурни сме, че е убил поне двама или трима души, но нищо не можем да докажем. Няма да се учудя, ако именно той е дал заповедите за поне още пет или шест убийства през последните няколко години. Исках да ти кажа, че е голям артист, впрочем, както всички негърски сводници.
— Добре, разбрах.
Те видяха как гигантът и господарят му изчезнаха в склада, посрещнати на вратата от някакъв портиер, облечен с лъскав анцуг. Григс се изправи и каза:
— Вече са вътре. Да тръгваме, момчета. Танър скочи на паважа с пистолет в ръка, а полицаите, които участвуваха в акцията, минаха край него и се наредиха в разреден строй, готови за стрелба, още преди да стигнат до осветената улица. Той тръгна след Григс и видя двама души, които се бяха отделили от другите, за да прикриват изходите, както предварително беше планирано. Човекът, който водеше групата от пет души, сред които беше и Танър, носеше къс таран с две дръжки, а мъжете от двете му страни бяха с бойни пушки.
Те минаха покрай линкълна, изкачиха се по циментовите стълби и стигнаха до входа, където бяха изчезнали Диамантения и неговия телохранител. Водачът на групата зае позиция със свити колене и с цялата си сила блъсна вратата с тарана. Трябваше да удари и втори път, преди резето да се счупи с трясък и те да влязат вътре. Сега двамата с пушките вървяха напред.
Вътре портиерът вече посягаше към автоматичната пушка в ъгъла, когато те го събориха. Удар с дулото на пушката отвори рана на главата му и той падна в безсъзнание. Докато Танър влезе вътре след Ърни Григс, портиерът вече беше с белезници на ръцете и с найлонов клуп около глезените.
Участниците в акцията си вършеха работата неумолимо и ефикасно, без нито едно излишно движение, докато щурмуваха стая след стая като войници в градска бойна зона. Складът скоро беше ремонтиран, отпред имаше вход, а вдясно беше офисът. По пет-шест стаи бяха наредени от всяка страна на коридора, който минаваше от изток на запад. Диамантеният и едрият му телохранител бяха в офиса и с каменни лица наблюдаваха как полицаите отварят с ритници вратите и събират доказателства.
— Изглеждаш малко блед, Артуро, — сега Григс се усмихваше, доволен, че всичко върви без грешка.
— Та вие ме вдигате от леглото — отвърна подигравателно Диамантения. — Искам да видя заповедта ти за обиска, човече.
Григс хвърли документа на коленете на Уимсли:
— Ако имаш нужда от помощ при четенето, можеш да ми кажеш.
— Моят адвокат може да чете добре. Сега го чакам да ми се обади.