— Това ще стане когато отидем до центъра. Първо трябва официално да предявим обвинение срещу тебе. Трябва да защитаваме гражданските ти права. Между другото, през това време имаш право да си държиш мръсната уста затворена. Същото се отнася и за оня дребния, ако изобщо може да говори.
— Майната ти — прошепна гигантът, който очевидно имаше проблеми с гърлото.
— Не е лошо. В пандиза ли те научиха да се изразяваш така?
— А вие, момчета, няма ли да ми кажете какво търсите? — попита Диамантения.
— Само проверяваме — отвърна Григс. Искаме да видим какво толкова правиш тук, че ти трябва онази горила с автоматичната пушка на вратата, за да не те види никой.
— Това е охрана — отговори Диамантения. — Ако погледнеш по-внимателно, ще видиш, че пушката е полуавтоматична, човече. Имам разрешително за оръжието.
— Жалко, че има нова щатска наредба за полуавтоматичните оръжия, приятелю. Някой от вас ще иде на топло за това, все едно какво ще намерим тук.
Един след друг участниците в нападението започнаха да се връщат, като всеки носеше принадлежности за камера или картонена кутия, пълна с видеокасети.
— Няма никакви надписи, — каза един от групата на шефа си, — но ти гарантирам, че не е „Мери Попинс“.
— Сигурно в него се разказва за някакво момиченце — отвърна Григс. — Ще прегледаме всичко в участъка, след като настаним удобно Артър в кафеза.
— Тези филми са си мои, за лична употреба — развика се Диамантения. — Просто съм ги оставил тук, защото вкъщи нямам достатъчно място.
— За мене това няма значение — каза Григс, като продължаваше да се усмихва. — Ако в кутиите намерим дори само един кадър с дете, връщаш се в пандиза.
Григс намигна на Танър:
— Как мислиш, дали в Соледад ще харесат това малко шоколадче?
— Няма да се учудя, ако веднага го излапат.
— Чакай малко, братко, това вече отива далече.
— Мисля, че прибрахме всичко, което ни трябва, за да те пратим на топло, Артуро. Честно казано, предпочитах да хвана и някое момиченце тук, но и това ми стига.
— А ако се спазарим?
— Ти нямаш какво да ни дадеш — каза Григс.
— Ами, може пък да ви изненадам с нещо.
— Слушам те.
— Ако искаш да намериш непълнолетни момичета, — каза сводникът, — тогава можеш да нападнеш полковник Сандърс.
— Така ли?
— Да не мислиш, че те занасям?
— Знам, че ме занасяш, Артуро.
— Съвсем не. Този тип държи половината от филмите с деца долу на булевард Сънсет. Дай да се разберем и ще можеш добре да го наредиш.
— И да те оставя сам да въртиш целия бизнес?
— Човек трябва да яде.
— Забравих да ти кажа за храната в затвора — добави Григс. — Трябва да знаеш, че там давам много въглехидрати.
— Ти си много смешно бяло момче. Някой казвал ли ти го е досега?
— Само това слушам.
— Е, какво, ще се спазарим ли или не?
— Мисля, че ще трябва да идеш в пандиза — каза Григс. — Освен ако…
— Не се престаравай. Просто кажи какво искаш.
— Ако ми помогнеш за един случай, върху който работя, мога да кажа няколко думи за тебе на окръжния прокурор.
— Няколко думи ли? Ти искаш да ме изкараш от играта, а всичко, което ще получа са няколко думи.
— Прав си, — каза Григс, — наистина беше глупава идея. Хайде да опишем тоя боклук и да се махаме.
— Почакай де… Не бързай толкова. Просто се пазаря, това е всичко. Какво точно имаш предвид за прокурора?
— Ами нещо, което ще направи от обвинението в углавно престъпление, обвинение в обикновено нарушение. Разбира се, ако ни помогнеш.
— За какво става дума?
— За Хотелската касапка.
— По дяволите, а не искаш ли да ти донеса парче зелено сирене от луната?
— Не, приятелю, наистина не мисля, че ще можеш да ни помогнеш — каза Григс и се обърна към хората си, които бяха наблизо:
— Някой от вас да има белезници, за да ги сложим на този красавец?
— Почакай още малко, човече. — По тона на Диамантения личеше, че е развълнуван. — Никога не съм казвал, че няма да ти помогна.
— Така ли?
— Истината е, че и аз отдавна съм нащрек и също търся оная кучка.
— Тъй ли? И защо?
— Тя ми пречи на работата, човече, за какво друго? Хората четат във вестниците за тази смахната курва или гледат снимки по телевизията и решават, че трябва да си държат панталоните закопчани и да си пазят портфейлите, нали загряваш?
— Значи и ти я търсиш?
— Не точно аз, нали разбираш? Тази работа засяга всички на улицата.
— Толкова очи, все трябва да са видели нещо.
— Ако знаех името на проклетата кучка, веднага щях да ти го кажа, кълна се в Бога.
— Ти да не би да си станал вярващ междувременно?
— Винаги съм бил такъв. Баща ми цял живот беше баптистки проповедник.