— Имаш късмет, Сара.
— Предполагам, че да — отвърна тя. — Ние все още не можем да си обясним защо едно дете, с което са се отнасяли зле, като порасне, става кмет на Ню Йорк, докато друго си купува пушка и подписва писмата си със „Син на Сам“. Говорим за генетика и околна среда, но всичко това все още е в областта на хипотезите. Понякога си мисля, че в края на краищата съдбата, или чистият, сляп късмет може би е причината за всичко.
— Той работи за мен.
— А ти? Имал ли си късмет, Джо? Флин повдигна рамене и отвърна:
— Бях във Виетнам, после дванадесет години преследвам лошите момчета на улицата. Мисля, че това покрива представата за късмет.
Тя прекара върха на пръста си по левия му безименен пръст и попита:
— Имаш ли семейство?
— В началото подходящият момент все не идваше. Бях в училище, после академията, после започнах работа в Бюрото. С течение на времето забелязах как полицейската работа се отразява на брака.
— И това те отблъсна?
— Да кажем, че ме накара да премисля.
— И така, ти си заклет ерген?
— Съвсем не — Флин поклати глава. — Госпожицата може да е още някъде там, но доколкото мога да съдя, още не сме се запознали.
— Но ти не я търсиш.
— Когато имам време и сили отварям едно око. А ти?
— Ами аз се омъжих веднага след като завърших медицина, но не се получи.
— Значи мома второ издание.
— Нямам нищо против някой да се грижи за мен. Но сдържането ми пречи.
Той чувстваше ръката й на коляното си тежка и ужасно гореща.
— Аз също винаги съм желал простор.
Целувката не беше планирана, а случайна като спъване в камък и падане на земята по очи. В един миг Флин гледаше очите на Сара, в следващия — устните им леко се докосваха и припалваха искри, Флин пое риск и плъзна едната си ръка зад главата й, и я придърпа към себе си. Пръстите му почувстваха косата й — тъмна и мека като коприна. Тя не се съпротиви, а устните й леко се разтвориха под натиска на езика му.
Когато Сара се мръдна от канапето, движението й беше без усилие. В един миг те се наклониха един към друг, а в следващия — тя се сви в ръцете му и той почувства мекото възвишение на едната от гърдите й върху ребрата си. Той обхвана другата с ръка и почувства топлината на тялото й през тъканта на леката й рокля, а когато погали зърното с палец, то започна да се втвърдява.
Вместо да се отдръпне, тя се притисна към него, плъзна единия си крак върху неговия, а полата й се вдигна до мястото, където свършва бедрото й. Лявата й ръка се насочи към гръдния му кош и се установи в скута му, а дългите й пръсти го галеха, докато тя хапеше долната му устна.
Той я остави да върши това, протегна ръка под нея и откри, че е готова — гореща и влажна. Въпреки това Флин не бързаше, чувстваше се като ученик на задната седалка на бащината си кола. Независимо от обстановката и съзнанието, че ако беше необходимо имаха на разположение цялата нощ, в прегръдката им имаше нещо плахо и настойчиво. Някаква спонтанност; а що се отнася до останалото…
Тя прекъсна целувката, но остави ръката си върху слабините му. После се отдръпна само толкова, че ако искаше, Джоузеф можеше да преброи миглите й.
— Никакви ангажименти — рече тя.
— Никакви ангажименти — отвърна той.
— Обещаваш ли?
— Обещавам — каза той.
— Хайде.
Тя се плъзна от канапето и го поведе към стаята, ръка за ръка. Стаята беше тъмна, но Сара намери реостата и нагласи светлината на лампата на тавана със степен на мъглив здрач. След това тя застана пред Флин, обърна му гръб, за да му даде възможност да свали ципа й Звукът на пластмасата беше чувствен, а мекият плат се отвори и разкри бледа плът.
Тя вдигна ръце да му помогне да я съблече, Флин хвана подгъва и задърпа роклята нагоре, докато освободи ръцете й и я захвърли настрани. Тя беше без сутиен, облите й гърди изпълниха ръцете му, когато я прегърна и леко захапа рамото й Сара изстена и той чувстваше как зърната на гърдите й се втвърдяват, докато ги галеше с пръстите си, за да ги възбуди.
Преди ръката му да се пъхне в чорапогащника й, тя го спря и се обърна с лице към него в изкуствения здрач.
— Сега е твой ред.
Той не се възпротиви, когато тя издърпа ризата му, разкопча копчетата и го съблече. Миг по-късно и панталоните му бяха свалени около глезените, а Сара, коленичила на земята, му се ухили като закачи с пръстите си ластика на шортите му.
— Изглеждат много неудобни.
— Права си.
Тя се бавеше безкрай, прекарвайки ластика надолу по бедрата и по колената му, като се правеше, че не забелязва ерекцията пред лицето й Забави се още с обувките му, развързвайки връзките на всяка от тях подред, после помогна на Джоузеф да ги събуе и изрита панталоните и шортите си настрани, а меката й коса няколко пъти докосна твърдия му член.