Привърженичка на сравнителния подбор в търговията, Стръвницата знае, че който бърза, бърка.
Сервитьорката е млада мексиканка в началото на двадесетте, със съвършени зъби и гарвановочерна коса. Стръвницата преценява, че на момичето сигурно му се налага да тренира два-три пъти седмично, за да поддържа тялото си в тази форма и всичко това само, за да е сигурна, че клиентите й шопари ще отпускат прилични бакшиши, с които да компенсират скритото бъркане под полата й.
Стръвницата си поръчва текила и дава щедър бакшиш на младата сервитьорка, когато тя й донася питието. Междувременно е огледала какво предлага местният пазар и е отсяла плявата, спирайки се на трима евентуални кандидати за мъченичеството на шопарите.
Първият от тях е някакъв самотен пияч, който е седнал пред бара. Сивата му коса почти се слива с цвета на костюма му от акулова кожа. Широки, обли рамене изпълват сакото му. Пръстите на ръцете му са дебели като кебапчета и покрити с белези от безбройните злополуки по време на работа.
Всички имаме белези.
Тя решава, че той е един от членовете на профсъюза на водопроводчиците и сега прочиства собствените си тръби с втора доза двойно уиски, поръчано откакто го е взела на мушката си. При дадено положение, ако той не се обърне и не я забележи в най-скоро време, Стръвницата ще бъде принудена да предприеме една необичайна стъпка.
Освен ако…
Другите двама, между които може да избира, са по-млади, ако се съди по външността им, около четиридесетте. Облечени са в елегантни костюми — единият в кафяв, а другият в тъмносин. Докато гледа към тях, седнали заедно на една маса в другия край на помещението, тя съзнава, че шансовете да отмъкне единия са нищожни, почти никакви. Независимо от порасналата й самоувереност, Стръвницата не е готова за двоен удар, при който шопарите биха имали сериозно предимство със своите мускули, маса и численост.
Жертвоприношението на едно прасе в името на каузата изисква прецизна работа, макар че тя е достатъчно уверена в себе си и смята, че отлично владее техниката. Идеята за двойно жертвоприношение сама по себе си не е невъзможна, но тя ще трябва да приведе в безсъзнание — или да убие — първо единия шопар, преди да може да продължи да обработва с ножа другия по вече възприетия от нея начин.
В такъв случай, без двойни удари. Може би след време, след като обмисли подробностите и изобрети нова техника, би си струвало някой път да опита.
Тази вечер Стръвницата иска да бъдат с шопара един на един.
Водопроводчикът допива второто си двойно и се обръща на стола си, за да огледа помещението със замъгления си поглед. Стръвницата се усмихва насреща му, но той сякаш гледа през нея, като че ли тя е от стъкло. Прекалено много се е напил, за да може да му стане, както по всичко личи, но онази му работа е най-малкото, което очаква тя, като се вземе предвид всичко останало.
При положение, че успее да го хване насаме, Стръвницата е повече от сигурна, че е в състояние да му помогне да се отърси от алкохолното еи опиянение. Един последен миг на трезвост и сладостно желание, преди тя да пролее шопарската му кръв.
— Сама ли сте тази вечер?
Мъжкият глас я стресва, но дългите репетиции помагат на Стръвницата да се окопити. По лицето й няма и следа от вълнение, когато тя се обръща и вижда усмихващия се шопар в тъмносиньо. Зад него, на масата им, приятелят му с кафявия костюм е ангажирал изцяло вниманието на сервитьорката, давайки нова поръчка.
— Моля?
— Попитах ви сама ли сте тази вечер?
— Засега.
— Аз също.
Шопарът се усмихва и се премества малко, при което кубчетата лед в чашата му започват да звънтят.
— Това не звучи особено уважително по отношение на приятеля ви — отвръща Стръвницата, като по този начин му казва право в лицето, че е в състояние отдалече да различи някой лъжец.
— А, той ли? Ние почти не се познаваме. И двамата сме в града за конференцията — киропрактори сме, ако сте чували? — ето затова сме тук. Ще ти кажа нещо, сладурче: Ако можех да избирам, бих предпочел да гледам лицето ти, непрекъснато.
— Много ми е приятно — сарказмът й отива на вятъра при идиот като този.
— Имате ли нещо против да седна при вас?
Тя поглежда към бара, където нейният водопроводчик се налива с поредното питие и взема решение.
— Заповядайте, моля.
Откакто се е обърнала, за да го погледне, той непрекъснато гледа надолу към цепката на деколтето й. Сега, след като и двамата са на едно и също равнище, той хвърля кратки погледи напред-назад между основата на шията и лицето й.