Проклет шопар!
Тя ритва обувките си, свлича роклята си и я провесва на тръбата на душа. После идва ред на сутиена и на бикините, които слага на плота до умивалника. Помисля за момент за перуката, но решава да я остави. Ако се изцапа с кръв по време на ритуала, може да я махне след това, да я унищожи, когато намери време и да си избере друга подходяща на нейно място от неколкостотинте магазина в града.
Зад гърба й, изненадвайки я, се чува настойчиво чукане по вратата.
— Хайде, бейби, размърдай се, аз тука вече изстивам.
— Не може да бъде — тя бърка в чантата си, изважда ножа. — Само още една минутка.
— Майната й на твойта минутка — тракайки с дръжката на бравата, той установява, че вратата е заключена. — Хей, какво означава това, по дяволите?
— Имам нужда за малко да бъда сама, не разбираш ли?
— Майната ти, не, не разбирам. — Тежестта на тялото му пада върху вратата и обикновената брава поддава. — Аз съм купувачът и искам да проверя за какво ще плащам.
Следва ново блъскане, евтината брава се счупва и шопарът прекрачва прага на банята. Гол, мускулест, с начален стадий на шкембе, той сякаш е облечен с костюм от къдрави косми, които го покриват от шията до коленете. Белезникавият ствол на члена му изглежда някак не на място, като присадка на мъжки член върху тялото на някакъв хибрид между шопар и човекоподобна маймуна.
Нейният смях е импулсивен, неконтролируем. Тя забелязва искрата гняв, която припламва в погледа му твърде късно, за да успее да избегне плесницата, от която главата й полита настрани и ушите й започват да звънят. Реагирайки с ножа преди да е имал възможност да я притисне назад до умивалника, тя прокарва кървава диря по рошавите му гърди.
С болезнено квичене шопарът се дръпва назад, гледайки с широко отворена уста тъмночервената струя, която се стича надолу по корема му. Той вижда ножа, не разбира какво става, алкохолът в кръвта му подклажда у него гняв, вместо здравословен страх.
— Искаш да ме ограбиш, а, кучко? Това ли е била шибаната ти игричка?
— Не съвсем.
Той не я чува, кръжейки из банята, опитвайки се да я притисне в малкото пространство между тоалетната чиния и умивалника.
— Качваш се с мене тук, събличаш ме и може би си мислиш, че аз просто ще се търкулна в леглото, докато ти ме ошушкаш, а? Тая няма да стане. — Лицето му е застинало в грозна маска, сякаш излята от камък. — Ще си получа това, за което си дошла тук така, както аз го искам, може би леко гарнирано и тогава може и да забравя да повикам дежурните от нравствената, за да те гепят за задника. Ще си прихвана обичайната такса и ще я пусна в някоя касичка за благотворителни нужди, а, какво ще кажеш?
Той се издава, че се готви за скок по стягането на мускулите на краката и раменете, които един гол борец не може да скрие. Стръвницата стои неподвижно, в последния момент прикляка и замахва напред и нагоре с ножа, преди огромният му юмрук да се стовари върху гипсовата стена.
Ножът се натъква на мигновена съпротива, тъмночервено бликва по ръцете й, по лицето й, по голите й гърди. Тя врътва ножа, за късмет и го изтегля навън.
Шопарът се тресе, олюлява се заднишком на петите си, плътно притиснал с една ръка разцъфтялата рана. Кръвта потича между пръстите му в неспирен поток и се разплисква по пода на банята.
Може би ударът не е смъртоносен, но той се е вцепенил. Стръвницата минава странишком покрай него и се отправя към спалнята, отстранявайки го от себе си. Ако не падне, шопарът ще поиска да я последва, да си отмъсти, докато има време и сила.
Сянката му изпълва вратата на банята и тръгва залитайки след нея с вдървени крака. Той оставя по пътя следи от прясна кръв по килима, която се размазва от влачещите му се крака.
— Ти ме закла, кучко!
Колко характерно за един шопар да повтаря нещо, което е очевидно.
Алкохолът и болката се съчетават с наранената гордост, за да съберат сили за още един скок. Разперил ръце, той се опитва да я докопа и да я събори под себе си на пода. Тромаво и несръчно усилие, което тя лесно избягва, замахвайки в движение с ножа отляво на гърлото, след което отстъпва назад, за да го види как пада.
Колко различно е — тъмночервеното шурва от срязаните артерии. Шопарът се гърчи заслепен от маска от кръв, устните му са се завили назад, откривайки жълтите зъби, сякаш се готви да изкрещи.
Тя трябва да го накара да замълчи. Сега вече е тигрица, която се хвърля напреко на проснатото му тяло, яхвайки косматите му, омацани с кръв гърди, изненадана от усещането за някакво подгизнало меко седло под вулвата си. Шопарът е вдигнал ръка, за да прикрие гърлото си, но тя я избягва, пробождайки лицето му с къси, резки движения.