Надигащият се крясък на шопара е удавен в пяна от кръв с мълния от неръждаема стомана.
Едната от ръцете му все още посяга към нея, вкопчвайки се в една от гърдите и. Тя я оставя да стои там и се пресяга назад да открие члена му — мек като тесто, увиснал и безполезен за нея в това състояние. Тя се чувства измамена след всички тревоги, на които се е изложила. Той ще я остави неудовлетворена.
Освен ако…
Тя повдига вкопчената му в гърдата й ръка и я извива, усещайки как сухожилията пукат и стенат. Пръстите на умиращия шопар се събират заедно, достатъчно твърди, за да проникнат в нея и Стръвницата променя положението си, приклякайки, за да поеме заместителя. Само няколко кратки докосвания са достатъчни, за да постигне това, което иска, падайки разтреперана по лице върху тялото на жертвата си.
Тръпките преминават, времето е замъглено и без значение, докато внезапно Стръвницата си припомня коя е и къде се намира. Пръстите я болят от стискането на ножа толкова силно, че кокалчетата й са побелели. Когато понечва да се изправи, схванатите й мускули протестират, лепкавата кръв прекъсва спойката между тялото й и трупа на шопара с леки, шляпащи звуци.
Тя има да върши още работа, а няма по-подходящ момент от сегашния, за да започне.
14
— Стая 1711 — каза Кротър, повеждайки Флин и Танър от асансьора покрай един униформен полицай. — Няма да повярвате на очите си. Същинска касапница е!
— Виждали сме вече нейните изпълнения — рече Флин.
— Този път е имало борба. Досега не ни е излизала с тоя номер — поясни лейтенантът. — Боят е бил бая сериозен.
Пред вратата на стая 1711 също имаше полицай. Той беше много млад и Танър си помисли, че изглежда малко унил. Черните очи на младежа бяха пълни със страх, сякаш някой му бе дал възможност да надникне за малко в земния ад.
— Името на жертвата е Роналд Мийс, четиридесет и три годишен, киропрактор от Гардън гроув. Човек ще си помисли, че е пристигнал тук заради конференцията, но според мен един дявол знае какво е търсел. Стаята е направо съсипана. Женен е. Имам чувството, че жена му го е потискала.
— Всичко е възможно — рече Танър, оглеждайки ужасяващото място на битката.
Флин видя на пода обезобразеното тяло на жертвата, проснато до изпоцапания с кръв диван.
— Този път не го е убила в леглото.
— Не имала тази възможност, както изглежда.
— Брад посочи отворената врата на банята и разбитата на части брава. — По наше мнение, всичко е започнало там. Единият от тях — вероятно жената — е бил в банята, подготвяйки се за действие, когато другият е решил да не чака повече.
— Тя е там, в банята, събличала се и се приготвя — рече Танър.
— За мен се връзва. Въпросният шашав сексуално възбуден веселяк разбива с ритник вратата и се опитва да я награби. Възможно е да е видял ножа и изобщо да не е обърнал внимание, кой знае?
— В крайна сметка е все същото — каза Флин.
— Така е. Тук го е наръгала няколко пъти — показалецът на Брад сочеше кървавата следа, размазана от боси крака. — После той е тръгнал след нея в спалнята.
— Зле пресметнат ход — направи гримаса Танър.
— Страшно си прав. От това, което се вижда тук, той я е сграбчил — може би само се е опитал да я сграбчи — и тя му е прерязала гърлото. Снехме отпечатъци от мебелите и от цоклите, повече или по-малко потвърждаващи прерязване на сънната артерия отляво. След това той е паднал. Обработила е още малко гърлото, за да го накара да замълчи и после вече е разполагала с колкото иска време.
Танър беше застанал край опустошеното тяло.
— Изглежда, че тя си харесва работата.
— Правилно си схванал.
Гениталиите на мъртвия бяха отрязани с дълбоки, прецизни срезове, а тестикулите и пенисът бяха натъпкани в устата му, завършвайки почерка на Касапката. Над натъпканата устна кухина жестоки пробождания бяха разкъсали едната буза до самата скула и бяха пронизали лявото око на жертвата, покривайки с кръв и слуз обезобразеното лице.
По-надолу ножът беше отворил цепнатина между гръдната и срамната кост като късове от кожата бяха запретнали навън, така че да се виждат вътрешностите на мъжа. Лявата му ръка беше пъхнала нарочно в отворената рана, насила завряна между стомаха и дебелото черво. Спирайки се още веднъж на краката, Касапката бе нанесла няколко безцелни рани по дължината на всяко бедро.
— Оставила е друга бележка — каза Кротър, насочвайки вниманието им към една открита част от стената над леглото.
— Абе, гадост.
Същите главни букви блок шрифт като предишния път, които не оставяха каквото и да било съмнение, че е използвала кръвта на жертвата за писане с пръст.