Беше излегнат по гръб, чисто гол, мъртвоблед на фона на кървавите чаршафи. Едната му ръка беше вдигната, стиснала безобразно изтърбушеното му гърло, сякаш отиващият си живот би могъл да бъде задържан със сила на волята; другата ръка лежеше отстрани на тялото, безпомощна, с обърната нагоре длан и свити пръсти. Краката му бяха неестествено широко разкрачени, предоставяйки на хирурга място за действие. Отрязването на мъжките гениталии е било извършено с няколко бързи умели движения, оставяйки стърчащо навън един пръст черво, имитиращо липсващия фалус. Между гърлото и слабините, извършителят бе използвал острия нож с наслаждение, като беше изкормил някои органи и ги бе наредил покрай тялото, на леглото и по нощните шкафчета.
— Милостиви боже — това беше Танър, който гледаше изкормените останки на човешкото същество пред тях.
— Като че ли изглежда познато?
— Известна ли е самоличността му? — попита Флин.
— Разполагаме с портфейла му, кредитни карти и всичко останало. — Кротър извади от джоба си малък бележник, отвори го и зачете: — Карл Едуард Хас, четиридесет и три годишен. Женен, с три деца; местожителство — Денвър. Има и адрес, ако ви трябва или ще ви предоставя препис от биографичната му справка в най-кратък срок.
— Това би било добре като начало — рече Флин.
— Получавал е заплата от някакво място в Боулдър, предприятие за химикали в Роки Маунтин. Специализирани са в производството на витамини и разслабителни, както и на някои болкоуспокояващи и противоалергични лекарства.
— Нищо секретно ли няма? — попита Флин.
— Пуснал съм един човек да провери, но не очаквам еднозначен отговор, Джо. И ти, и аз знаем, че каквото и да е правил Карл тук, убийството е нещо непреднамерено.
— Не съм съгласен, Брад. Ти мислиш, че е нещо непреднамерено — рече Танър. — Последният беше лекар; този се е занимавал с медицина. Възможно е тук да има нещо.
— А първият беше адвокат — отвърна Кротър. — Къде е общата нишка?
— Ако можехме да открием общата нишка, щяхме да спипаме това копеле.
— Окей, пробвай това, щом искаш. Ще трябва да изчакаме резултатите от медицинската експертиза за подробности, но от това което виждам, мога да кажа, че и трите жертви са умрели по един и същ начин, от удар с нож зад ларинкса, нанесен отляво надясно и срез в посока навън. И тримата са лежали по гръб в момента на удара, от което следва, че извършителят е десняк.
— Чудесно. Жена деснячка — рече Танър. — Това прави една смрадлива сган от заподозрени, с които имаш възможност да се занимаеш. Информирай ни, ако стигнеш до нещо.
— Кой казва, че трябва да е жена? — попита Кротър.
Флин срещна погледа на колегата си и се намръщи.
— Това сме го виждали вече — рече той. — Три жертви, разсъблечени и готови за секс. Косми от главата и от срамните части, потвърждаващи наличието на контакт преди да настъпи смъртта. Един непосредствен свидетел от бара при втория случай. Липсата на каквито и да било доказателства, които да сочат, че някой от мъртвите е бил хомосексуалист.
— Ти предполагаш, че са били нормални, но ето какво ще ти кажа — рече Кротър. — Дори и да е така, това не значи, че момичето, което са забърсали, е било точно това, което е изглеждало, че е. Женската коса не значи нищо, а не е нужно да ти обяснявам, че по срамните косми не може да се определи вида на пола.
— Пак с твоя трансвестит — рече Флин.
— Защо не? Типът си въобразява, че е Норман Бейтс или, знам ли какво? Както и да е, излиза и се размотава, търсейки си еша, свързва се с някое хубаво сладко татенце в града и бушоните му прегарят, когато работата стига до леглото. За мен това се връзва.
— А какво ще кажеш за борбата? — попита Танър.
Брад Кротър изглеждаше смутен.
— Не е имало никаква борба.
— Точно това имам предвид. Да предположим, че трима нормални в сексуално отношение мъже налетят на трансвестит, докато търсят да свалят някоя мацка. Да допуснем, че са били дотолкова пияни, че никой от тях не се усеща, докато не го заведе у дома си. Излиза, че и тримата са се съблекли до голо и са се оставили той/тя да ги нападни без съпротива? Никога няма да успееш да пробуташ тази твоя теория, освен в Зоната на здрача.
— Престъпникът е бил въоръжен — рече Кротър в своя защита.
— Значи смяташ, че той е показал оръжието си преди да легнат в леглото и въпреки това няма никакви признаци на съпротива три пъти в три отделни случая, така ли? Приказвай си.
— В града ни никога не сме имали жена убиец — назидателно напомни лейтенанта на Танър. — Повтарям, никога.