— Да предположим, че съм видял и какво от това? Аз не съм отговорен за действията на Рони.
— Действията на Рони са го докарали дотам, че е нарязан като коледна пуйка, докторе. Искате ли да се качите до горе и да погледнете? Бих желал да чуя вашата диагноза относно перспективите му да се възстанови.
Лицето на доктора стана мъртвешки бледо:
— Не искам — рече той. — Не мога. Кръвта… поради тази причина така и не минах изпита по хирургия в медицинското училище. Честно ви казвам, ако ме накарате да гледам…
— Вие сте видели жената, дявол да ви вземе!
— Да. От края на помещението, от около деветдесет метра разстояние. В залата осветлението не е така ярко.
— Постарайте се, колкото можете — каза Флин. Ларкин изпусна уморена въздишка.
— Както казах на другите…
— От самото начало и не бързайте. Може да си спомните нещо, ако карате старателно и полека.
— Беше блондинка, сигурен съм в това — каза докторът. — С къса, къдрава коса. Не мога да опиша и не знам как се нарича тази мода.
— Колко руса беше?
— Моля?
— Оттенък и цвят — каза Танър. — Платиненоруса, малиноворуса ли беше, каква?
— За мене руса значи руса. Не беше тъмна, точно така… но също така и не изглеждаше да е бледа или избелена. Мисля, че би трябвало да кажа средна.
— Друго?
— Не бих могъл да ви кажа много нещо за лицето й. Не личеше да си е сложила един тон грим, както правят обичайните проститутки, но тя не беше обикновена. С хубаво лице, предполагам. Изобщо не я видях да се усмихва.
— Продължавайте — каза му Флин.
— Имаше прилично тяло, когато беше изправена. С хубав задник. Малко лек, бих добавил, за моя вкус, но не беше лоша. Носеше някакъв трикотажен костюм с лъскав метален цип по цялата дължина отпред.
— Какъв беше цветът му?
— Ще трябва да налучквам, като имате предвид какво е осветлението долу.
— Ами, налучквайте.
— Някакъв вид бежово или цвят на шампанско, предполагам. Главното, което си спомням, е, че тя нямаше достатъчно свободно пространство.
— Предполагам, че не сте могли да дочуете разговора им?
— От десет метра, при наличието на музика? Няма никакъв шанс.
— Мийс не ви ли каза, че се качва горе? Изобщо каза ли ви нещо?
— Аз го видях, че се качва горе. Не е имало нужда да ми казва какво са си наумили.
— А вие? — попита Флин.
— Какво искате да кажете?
— На вас излезе ли ви късмета? Или просто седяхте и се напивахте, докато ви се доспа?
Гримасата върху лицето на Ларкин изразяваше нещо между отвращение и справедливо възмущение.
— Ако това има значение за делото — каза той, аз си легнах сам, около час след като Рони си тръгна.
— Мисля, че наистина сте имали късмет, в крайна сметка.
— Аз не…
— Можеше на вас да се падне да свалите блондинката.
Лицето на доктора стана бяло за един кратък миг, след това цветът му се промени, сякаш някой беше включил някакъв контакт под адамовата му ябълка. Той си представяше себе си на мястото на Роналд Мийс.
— О, господи.
— Имайте това предвид, когато седнете да работите с художника на лейтенанта.
— Какво? А, да, добре.
— В случай, че си спомните някоя друга подробност. Всичко, каквото и да е то.
— Разбирам.
Те срещнаха по пътя си двамата детективи, които се връщаха с чаши кафе.
— Разпитайте го още веднъж — рече Кротър. — Накарайте го да се поизпоти малко, ако трябва. Когато решите, че няма какво повече да ви каже, тичайте бързо да го заведете при художника.
— Чудя се — рече Танър по средата на пътя към асансьора, — какво ли ще каже на жена си?
— Нещо от сорта на това, как Мийс е избягал и го е изоставил. Хора като този си имат лъжи за всички случаи и ги използват, когато им стане нужда.
— Този път тя направи пропуск — каза Флин.
— Какво искаш да кажеш?
— Този път не уцели пришълец.
— Е, и?
— Ами, нищо — сви рамене Флин. — Интересно ще ми е да видя дали това ще доведе до някаква промяна в играта и толкова.
— Смяташ ли, че тя се интересува от домашния адрес на жертвата?
— Не, наистина, но това би могло да означава, че тя се подхлъзва. Първият път, когато се прицелва в местен човек и той й се опъва. Има шанс това просто да й разклати самочувствието.
— Или да я подбъзне дотолкова, че да реши, че трябва да опита отново, за да го направи както трябва.
— Няма да стане, сигурен съм.
— Все пак, само четири дни са минали от последния случай. Смяташ, че започва да губи ли?
— Смятам, че е загубила — отвърна Флин.
— Бедата е, че ние все още не знаем какво я подтиква към действие.
— Ние обсъждаме възможностите за поставяне на клопка, но не е възможно да поставим под наблюдение хотелските барове в целия град. Освен това не бихме я познали, ако тя намине следобед да си побъбри в Паркър сентър.