Образът на екрана се сменя и този път Стръвницата се вцепенява, защото лицето й е познато. Първоначално тя изпада в паника и дъхът й спира. Наведена напред, с лакти върху коленете си и с вперени в екрана очи, тя почти не усеща тъпата болка в гърдите си.
— Трябва да си даваме сметка, че Касапката е по-особен случай — казва д-р Сара Джейн Петоски, седнала на бюрото си с всичките дипломи зад гърба си, на фона на покритата с ламперия стена.
— Повечето жени, жертви на сексуално насилие в детството си, предпочитат да мълчат. Те са склонни към самоунищожителни действия, но в научната литература не са регистрирани случаи на безразборни убийства. Когато при тях се прояви насилие, жертвите обикновено са членове на семейството — съпрузи, братя или сестри, деца.
Тя е доволна от себе си и е в пълна безопасност в своя кабинет. Цитира книги, които е чела в колежа по такъв начин, като че ли думите имат някакво значение.
— Всъщност — казва доктор Сара Джейн, — изборът на непознати от Касапката само подчертава голямата й неувереност. Животът й до такава степен е помрачен от това, което се е случило в детството й, че тя не може да има семейство или приятели. Мъжете я плашат, а нормалните жени я карат да се чувства неловко и не на място. Тя им завижда за това, че са нормални и ги мрази заради живота, който водят.
— Мръсна лъжкиня!
Лекарката се намръщва и продължава, все едно, че Стръвницата нищо не е казала:
— В този случай аз очаквам произволните актове на насилие да зачестят, да станат по-драстични с течение на времето. Тед Бънди беше типичен пример за този синдром. Той започна с предпазливи, добре обмислени убийства и в продължение на няколко години все повече дегенерираше, докато накрая самоконтролът му изневери напълно и той се издаде с необмислени и импулсивни действия.
— Мръсна курва!
Стръвницата за момент забравя, че дистанционното управление е в ръцете й. Вбесена, тя се хвърля върху телевизора, за да го изключи и блъсва копчето с такава сила, че си наранява пръста.
Това обаче е безполезно. Гласът на лекарката се е загнездил в съзнанието й — в главата й отекват предсказанията за нейната собствена дегенерация и смърт. Тя рита масичката на телевизора — и издрасква лака й, но мълчаливият телевизор изобщо не прави опити да се защити.
После променя решението си, отстъпва една крачка назад и отново пуска телевизора.
Вече е твърде късно. Млад мъж представя прогнозата за времето през следващите три дни.
Стръвницата отново изключва телевизора.
— Познавам те, по дяволите, — тя шепне сякаш се страхува, че стените могат да уловят думите й и по такъв начин да им позволят да преминат през тях. — Не, не можеш да ме изплашиш.
Чувството, че е предадена засилва гнева й. То е като жив огън, който разяжда вътрешностите й. Започва да й се повръща, но тя преглъща силно, за да задържи храната си. Сега, когато има да се върши работа, не е време за слабост.
Тя трябва да им даде урок и то такъв, че всички да го видят.
Може сравнително лесно да се справи с лекарката, но ще е трудно да избяга, а Стръвницата няма желание да се жертва. Още не.
Във всеки случай една обикновена екзекуция може да бъде разбрана погрешно, да бъде изтълкувана като слабост или, още по-лошо, като мълчливо потвърждение на злобните лъжи на лекарката. Сигурно има друг начин, стига тя да се успокои и да помисли…
Гладът й може да е полезен, ако го използва като свое предимство, когато планира стратегията си и проявява съвършен самоконтрол. Има начин да накаже д-р Сара Джейн и да я накара да съжалява, че не си е държала мръсната уста затворена пред камерите.
Ще й трябва известно време и малко търпение, но Стръвницата чувства, че не е нужно да бърза. Пристъпът на гняв и повишеният адреналин са засилили глада й, но тя има начин да го удържа засега, докато планира добре нещата.
Тя излиза от хола и тръгва към спалнята с решителни крачки. Дръпнала е пердетата и вътре е почти тъмно, но на нея не й е нужна светлина, за да намери пътя си. Докато се съблича, застанала до леглото, тя чувства, че зърната на гърдите й се свиват от внезапен студ.
— Татко, моля те.
Сега шепне по детски, а тихият й глас едва се чува.
Тя държи един изкуствен член, скрит под дюшека си, сякаш за да не го видят несъществуващите посетители. Отпред е добре оформен и закръглен, а гуменото му тяло е завършено с имитация на вени, усукани като червеи около този магически жезъл.