— Минаха пет дни от убийството на Мийс — каза тя. — Това добър знак ли е?
— Никой не може да каже. Засега интервалите варират от три до четиринайсет дни, без да има някаква видима логика.
Тя го гледаше внимателно и почти успя да направи същата отчаяна физиономия.
— Извинявай. Хайде да не говорим за работа.
— Съгласен съм — каза Флин и се поотпусна малко. — След колко време ще е готова лазанята?
— След двайсет минути. Имаме и ордьовър с малко бяло вино за апетит.
— Моят апетит е добър.
— Приятно ми е да чуя това.
— Знаеш ли какво ми се иска сега?
— Какво?
Той се наведе по-близо и й го прошепна на ухото, като я наблюдаваше как се изчервява. Тя му отговори с ослепителна усмивка:
— Звучи като това, което имах предвид за десерт.
— Не си ли чувала за допълнително?
— Какъв издръжлив гладен мъж.
Тя не направи нищо, за да го спре, когато той започна да разкопчава копчетата на блузата й. Флин я разтвори до кръста, преди да я целуне, първо нежно, а после пламналото желание поиска повече. Тя не носеше сутиен. Гърдите й изпълваха ръцете му и той усещаше горещите им и твърди зърна.
Измъкна блузата й от панталоните и я смъкна от раменете й. После се върна на голите й гърди с устни и език. Само след няколко минути тя лежеше на канапето, а Флин се беше навел над нея и се занимаваше с панталоните й.
— Ципът е отстрани — каза тя.
Той го намери и съблече всички останали дрехи, а после бързо свали и своите.
— Имаш добър апетит — каза тя. Топлите й пръсти го докосваха, докато той се отдръпна от нея.
Тя вплете пръсти в косата му и го привлече по-близо до себе си. После каза задъхана:
— Не знаех, че си познавач.
— Старая се.
— Бих казала, малко по-високо. Ох! Точно там. О, Господи!
Флин отново се отдалечи от Сара, освободи се от ръцете й и се вгледа в очите й.
— Какво има?
— Просто проверявам.
— Какво?
— Искам да видя дали си готова.
— Джо, ако още не си разбрал…
Той влезе в Сара със силен тласък, който я притисна към канапето. Тя допря петите си и се притисна силно към него. Флин смучеше ту едната, ту другата й гърда, а после задуши с целувка стоновете на Сара.
Те заедно стигнаха до върха, внезапно и бурно. За един безкраен миг се вкопчиха един в друг, когато бурята се разрази над тях и ги отнесе някъде далече, Флин навреме усети, че трябва да продължи да диша, преди да му е притъмняло пред очите.
— Не използвахме всичките двайсет минути — каза Сара, когато отново беше в състояние да говори.
— Добре, ако има време…
— Не, не стига…
Тя стана бавно и започна да облича дрехите си:
— Трябва да видя лазанята, а ти трябва да си пазиш силите.
— За какво?
Тя го целуна леко по челото и го притисна, преди да се отдалечи:
— За десерта, разбира се.
18
Тя не харесва много тъмнокестенявата перука, но днес трябва да представи един определен образ. Седнала е гола пред огледалото и разчесва косата, която се е разпиляла по раменете й. Иска да се увери, че прическата също е подобна, макар и не съвсем.
Нейните противници не са глупаци, колкото и да се правят на такива.
Гримът й е съвсем лек. Малко сенки на очите, почти незабележим руж, блед гланц на устните. Нищо специално, което да примами някой мъж, но тя може да го направи и сама, без помощни средства. Днес Стръвницата трябва да изиграе определена роля и трябва да остане вярна на образа, който ще представя.
Поне докато си намери шопар по свой вкус.
Като се има предвид къде отива, тя решава, че все пак не може да облече костюм — той се носи на работа като униформа. Вместо него тя избира обикновена рокля за коктейл и я облича, без да слага нищо отдолу. Материята гали кожата й, докосването я вълнува. Тя мисли за баща си, но няма време да го вика точно сега.
Голямото огледало й казва всичко, което иска да знае. Наистина приликата не е пълна, но и не е нужно. Става дума за общо описание, което се предава като сведение от втора ръка. Може би друг художник ще го интерпретира така, че да противоречи на портрета, разпространен от полицията.
Образът в огледалото вече е добро начало, но тя има също и други карти, които да изиграе.
Избира чанта, която да подхожда на роклята й и премества в нея нещата си. Съвсем нов пакет цигари. Пудра, в случай, че трябва да освежи лицето си. Портфейл. Ключове. Ножът.
Тя спира за момент, измъква плоското острие от калъфа му и прокарва пръст по него. Ножът не е достатъчно остър. Тя отива до кухнята, където държи точилото. То издава стържещ звук, който я кара да настръхне, но тя е доволна от резултата.
Това е съвършенството.
Нищо не е оставено на случайността.