Навън нощта е топла и въздухът е сравнително чист, според стандартите на Лос Анжелис. Има твърде много осветление, за да може да види звездите, но знае, че те я наблюдават отгоре и чакат да одобрят нейната жертва. Тя чувства твърдата и едновременно податлива земя под краката си.
Днес ще ловува на друго място. Вместо да тръгне с колата на изток или на юг, тя тръгва по Уилшър на запад, пресича под магистралата за Сан Диего и стигна до Санта Моника, на няколко преки от Брентудския кънтри клуб. Там, където Уилшър завършва при Оушън авеню, тя завива наляво и кара направо, докато намира паркинг. Входната му врата е автоматична и на нея има предупреждение, че ако някой по погрешка се опита да излезе оттук, гумите му могат сериозно да пострадат.
Тя намира място за паркиране и слага квитанцията за платеното време на видно място зад предното стъкло. От мястото си тя вижда нощния пазач като прегърбен силует в будката му на около десет метра. Той не обръща на стръвницата повече внимание, отколкото на всеки друг посетител.
Тази нощ няма да й трябва такси. Нейната цел е Оушън парк хотел на три преки разстояние. Лесно може да отиде дотам пеша. Тя заобикаля паркинга, за да не минава покрай пазача и се връща на Оушън авеню по пътя, по който е дошла с колата.
Още е рано, когато стига до хотела. Нощта лежи пред нея като очакван празник и й предлага едно безкрайно разнообразие от вкусови усещания и аромати, които могат да й донесат удоволствие.
Тя не чувства нужда да бърза. Разбира добре, че ако избърза, може да провали всичко.
Натрапчиво пред очите й се появява картината на онова, което се случи последния път. Непредвидливо нарушение на плановете й, което за малко не доведе до пълна катастрофа в решителния момент. Беше чист късмет, че успя да се измъкне от ръцете на шопара и да го довърши, преди да й е счупил челюстта или нещо по-лошо.
Това е достатъчно, за да смути нейната увереност, но тя се гордее, че може да се учи от собствените си грешки. Тази вечер Стръвницата ще е двойно по-предпазлива и няма да остави нищо на случайността.
Тя има нужда от идеалната жертва.
Група японски туристи, накичени с камери и фотоапарати, които бърборят едновременно, изцяло са погълнали вниманието на човека от рецепцията. Няма и дежурен портиер или пиколо и тя се възползва от случая, като тръгва спокойно през фоайето към бара.
Щом прекрачва прага му, тя отново се усеща на своя територия. Стръвницата съвсем не е постоянна посетителка точно на този бар, но те толкова си приличат. Известно време тя разглежда обстановката и забелязва един сърф, закачен на стената, а също и подписани снимки на спортисти и прочути личности, които не познава. Останалото е като другаде — оскъдно осветление, покрити с ламперия стени, тъмни сепарета и дървени маси със столове около тях. Това събужда у нея приятното чувство за нещо познато.
Има дванайсет посетители, девет от които са мъже, а пет от тях очевидно са сами. Все още е рано за петък вечерта, но доколкото знае, всяка нощ в бара има достатъчно посетители. Без да бърза, тя се отправя към един висок стол пред бара, като проверява възможностите по пътя си. Двама от тези, които пият сами, приличат на млади началници — всъщност са твърде млади, за да отговарят на изискванията й Другите трима са по-подходящи — солидни и на средна възраст, като всеки от тях отбелязва с приличен интерес нейното влизане.
От лявата й страна, в средата на помещението най-близо до нея седи един шопар с лошо ушит костюм и тъмни кръгове под хлътналите очи. Лицето му с крушовидна форма изглежда като направено от тесто, с дебели бузи и тройна брадичка, която покрива яката му. Шопарът наистина е много подходящ за целта, но празният израз на лицето му я отблъсква и тя си дава сметка, че за да постигне нещо тук, трябва да положи прекалено много усилия.
Отхвърля го и продължава нататък.
През три стола от лявата й страна седи един едър и малко по-възрастен мъж с прошарена коса и запазена фигура под добре ушитото си сако. От пръв поглед тя разбира, че си е правил пластична операция за премахване на бръчките — подсказва й го нещо в начина, по който се изпъват бузите му, когато се усмихва, сякаш костите отвътре ще пробият кожата. Зъбите на шопара са бели и равни — очевидно с изкуствени коронки. Той вдига чаша към нея, но тя предпазливо му отвръща с неопределена усмивка, която може да значи всичко, но може и нищо да не означава.
В далечния край на бара, точно срещу Стръвницата, седи третият — той е набит, около 45-годишен, с дебели мустаци. Тя си представя как ги отсича заедно с горната му устна и тръпки на нетърпение стягат зърната на гърдите й и я карат цялата да настръхне. Шопарът я гледа с искрено възхищение, но не прави нищо, а само продължава да отпива от бирата си.