— Така ли мислиш?
— Разбира се. Смятам, че родителите винаги рискуват, когато дават имена на децата си. Трябва да почакат една-две години и да разберат с кого си имат работа, преди да му сложат този етикет за цял живот.
— Но нали трябва да го наричат някак през това време.
— Какво ще кажеш за „Хей, ти“?
Те продължават да се смеят и да говорят за незначителни неща, докато пристигне вечерята им. Стръвницата се старае да симулира здрав апетит, макар че е яла само преди няколко часа. От нерви стомахът й се е свил на топка. Цялото това отклонение от обичайния план я прави по-уязвима. Ако допусне и най-малката грешка, е загубена.
По-късно, когато сервитьорката им носи сметката, избраният от нея шопар престава да се усмихва и казва:
— Мисля, че не мога да намеря начин да удължа още нашата среща.
— Е, може да я продължим още малко.
Тя посяга, сграбчва ръката му и я слага върху бедрото си. Той замръзва от изненада, но не се съпротивлява, когато тя насочва ръката му нагоре под полата си, за да намери топлото и влажно място, което го очаква между краката й.
— О, Господи!
Тя му помага, като се премества, за да се нагоди към ръката му, с пръстите си насочва неговите, докато намерят мястото, което я кара да потрепери и изпъва мускулите на бедрата й. Сега бузите му вече са алени.
След още няколко дълги минути, като разбира, че вече здраво го е впримчила, тя дръпва ръката му, която е под полата й и я поднася към устата си. Те се гледат втренчено, докато тя прокарва език по върховете на пръстите му, а после взема показалеца му в устата си и започва да го смуче, като усеща с наслада мускусния вкус на самата себе си. Със свободната си ръка тя намира издутия му от ерекцията панталон и чувства напора под габардина.
Шопарът трябва да прочисти гърлото си, преди да успее да каже:
— Горе имам стая.
— Каниш ли ме, Гари?
— Разбира се — той се поколебава. — Сара, има още нещо, което трябва да те попитам. Разбери, че съвсем не искам да те обидя…
— Не съм проститутка — този път тя казва истината. — Искам само теб. Толкова ли е трудно да го разбереш?
Той смутено навежда очи и казва:
— Отдавна не съм го правил.
— Аз също. Ще си помагаме, нали?
Усмивката на шопара се връща и той казва:
— Само ще идем до рецепцията да си взема ключа.
Стръвницата му се усмихва и отговаря:
— Да, разбира се.
19
— Забелязал ли си колко си приличат тези хотели?
— По-добре да видим как е вътре — каза Флин на Танър и пръв влезе през вратите от затъмнено стъкло на Оушън парк хотел. Във фоайето беше прохладно от климатичната инсталация. Вътре стояха на пост шестима униформени полицаи, толкова бяха и облечените в цивилни дрехи полицейски служители отвън. Видяха Брад Кротър преди да им махне от другия край на фоайето.
— Много бързо дойдохте — каза той.
— Не можем да пропуснем такова нещо.
— Поне не си си загубил чувството за хумор.
— Така ли мислиш?
— На седмия етаж е — каза Кротър, докато отиваха към асансьора.
— Това едва ли ще ни помогне, но мога да ви кажа, че пак си е намерила човек, който не е от града.
— Кой е щастливецът този път?
— Казва се Гари Арнолд Патън. Бил е управител на верига от ресторанти в Сан Диего. Жена му, по-точно бившата му жена, казва, че искал да започне друга работа, търсел промяна.
— Май че я е намерил.
— Все пак този път като че ли имаме късмет.
— Така ли?
— Стават такива работи, Джо. Както винаги го е хванала в бара, но вместо да тръгнат направо към стаята на Патън, те са отишли да хапнат в ресторанта. Имаме описанието й от свидетелските показания на бармана и на сервитьорката. Те почти не си противоречат. Художникът вече е при тях и прави портрета й.
— Доколкото разбирам, някой ви е пришпорил.
— Джо, цялата тая история ни пришпорва, нали виждаш. Този вече е шести и всички — от шефа ми до главния прокурор — ми стоят над главата и ме карат да бързам.
— Какво описание дават? — попита Танър.
— Тъмна коса до раменете. Среден ръст, хубава фигура. Облечена с плътно прилепнала официална рокля. Естествено, за нас най-важно е лицето. Надявам се, че когато имаме портрета, той няма да се различава много от предишния.
— Мислиш ли, че може да е друга, която да й подражава?
— Не, не. Имам предвид свидетелите, нали ги знаеш? Когато трима души се обадят, че са видели слон на улицата, винаги има поне едно обаждане за избягал хипопотам. Обикновено свидетелите не помнят нищо.
— Е, стискай палци.
— Както ги стискам ще хвана артрит преди да пипнем тази мръсница.
— Ти си добре, имаш си схватлив доктор.