— Това ти харесвам.
— Кое?
— Забавните ти забележки.
— Специално за тебе са — каза Танър и се усмихна широко.
Слязоха от асансьора на седмия етаж, минаха покрай съдебните лекари с техните безупречно чисти дрехи и влязоха в стаята, която беше станала морга, Флин не можеше да каже със сигурност дали този път имаше повече кръв, но наистина така изглеждаше. Като че ли жертвата на Касапката бе глътнала бомба със закъснител на вечеря, която е трябвало да се задейства, когато си легне.
— Какво е станало с лицето му? — попита Танър.
— Дамата не е харесала мустаците му. Намерихме ги да плуват в тоалетната чиния, заедно с горната устна.
— Това е нещо по-различно.
— Останалото общо взето сме виждали и преди. Подписала се е, разбира се. Този път не е много сполучливо, но се е постарала.
Флин направи гримаса на отвращение, когато видя отпуснатия член, който висеше от обезобразената уста на мъртвия. Под гръдната кост имаше дълбоки разрези, които откриваха коремната кухина. Вътрешностите му бяха разпръснати върху подгизналия матрак и по пода наоколо.
— Има ли надписи?
— Погледни зад тебе.
Флин се обърна и видя червеникавокафявите букви на стената:
— Това някаква метафора ли е?
— Не съвсем, — каза Кротър, — вгледай се по-внимателно и ще видиш, че е взела вата, напоена с алкохол и я е завряла в задника му. После е драснала кибрита.
— Вярвам ти и без да гледам.
— Мисля, че чаршафите не са могли да се запалят заради кръвта.
— Търсим пръстов отпечатък, който да отговаря на намерения при убийството на Мийс. Или нещо друго, което да ни върши работа — каза Танър.
— Ще проверим всичко — каза Кротър, като погледна надписа и се намръщи. — Не бих искал да съм там, когато започне с „Мери имаше малко агънце“.
Един от техническите сътрудници в лабораторията направи знак на Кротър и коленичи до гардероба. Вдигна неща с пинсети и го пусна в найлоново пликче.
— Какво намери?
— Някаква визитна картичка — отвърна той. — Намерих я под гардероба, сигурно някой я е изпуснал.
— Дай да я видя — Кротър вдигна пликчето така, че Флин и Танър, които бяха зад гърба му, да могат да видят какво пише на картичката.
— Господи, какво означава това?
Флин се вцепени, вперил поглед в парчето картон в найлонова обвивка. Най-напред си помисли, че това е от светлината в стаята, някаква зрителна измама, но затвори няколко пъти очите си, а буквите останаха същите:
— Господи!
Флин почувства, че Танър го гледа учудено, отново премигна, като направи крачка назад.
Разбираше, че е пребледнял.
— Добре ли си, Джо?
— Той я познава — тихо каза Танър.
— Така ли?
— Да, срещал съм се с нея — каза Флин, засрамен, че дори когато говори, се опитва някак да се разграничи. — Тя ни помогна да очертаем образа на Касапката.
— Психиатър ли е? — попита Кротър. — Мисля, че и аз я видях по телевизията тази седмица.
— Да, тя беше.
— По дяволите! — в гласа на Кротър имаше учудване. — Доколкото си спомням…
Флин нямаше нужда да слуша по-нататък. Той вече сравняваше Сара с описанието на Касапката, което бяха дали свидетелите от бара и ресторанта. Тъмна коса до раменете, хубава фигура, среден ръст.
— Знаем, че Касапката използва перуки — каза изведнъж Флин, като прекъсна дългите обяснения на Кротър.
— Знаем, че преди е използвала, Джо. Още е много рано да го твърдим и за този случай. — Кротър се замисли. — Има още нещо, което не трябва да забравяме.
— Какво?
— Късите къдрави косми, които намерихме. Всички са тъмнокестеняви.
Без да иска, Флин си представи Сара гола, легнала по гръб с разтворени крака, за да го посрещне. Видя тъмните гъсти косми около гениталиите й, където не веднъж беше утолявал страстта си през последните дни.
Не е възможно.
— Ще трябва да говоря с нея, Джо. Най-малкото, за да разберем как стоят нещата.
— Моля те, Брад, бъди внимателен с нея.
— Почти никога не бия жените с гумен маркуч, когато ги разпитвам.
— Едва ли тя е изпуснала визитната си картичка.
— Да, прав си.
— Може да е нейна пациентка, Брад. Тя работи главно с жени, жертви на насилие.
— Това е интересно.
— А и всеки, който е влизал в кабинета й, би могъл да си вземе от нейните картички. Не е възможно…
— Джо, просто трябва да говоря с нея. Тогава ще разберем какво да правим по-нататък.
— Имаш право.
— Никой не е казал, че я обвинявам, преди да съм разговарял с нея.
Флин погледна към леглото и се намръщи.
— Да, добре.
— Няма да бързам със заключенията. Колкото и да ни е напечено. Ако започна да обвинявам лекари без доказателства, по-добре още сега да си върна значката. За такова нещо в най-добрия случай ще ме пратят да патрулирам на гробищата в източен Лос Анжелис.