— Брад, аз не исках…
— Няма нищо, Джо.
— Какво ще кажеш и аз да присъствам? — попита Флин.
— Да присъстваме — намеси се Танър.
— Разбира се, нямам нищо против. Това ще ни спести доста канцеларска работа, а и тя ще се поотпусне, като види приятелско лице.
Брад се намръщи:
— Ти добре се разбираш с нея, нали?
— Да, доста добре — каза Флин и се почувства още по-гузен. Като предател, който забива нож в гърба на Сара.
— Толкова по-хубаво. Когато свършим тук, ще ви извикам. След около два-три часа. Мога да пратя някого да я доведе, разбира се, няма да е униформен. Знаеш ли адреса й, Джо?
— Бел Еър. Живее на Оръм роуд.
— Добре, пак ще се видим.
Долу, още преди да излязат от фоайето на хотела Танър хвана Флин за ръката:
— Защо беше всичко това? — попита той.
— Не разбирам за какво говориш.
— По дяволите! От март, когато започна тая история, за първи път имаме следа, а ти изведнъж й ставаш защитник.
— Аз я познавам, Мартин.
— Е, и какво трябва да докаже това?
— Тя не е убийца.
— Може би искаш да ми кажеш, че това е физически невъзможно? Да не би да е в инвалидна количка?
— За Бога…
— Слушай, Джо, съгласен съм с теб за визитната картичка. Може и жертвата да я е изпуснала или да е стояла там цял месец. Кой знае? Въпросът е, че това е следа и ние трябва да я проверим.
— Да, знам.
Зад стените от затъмнено стъкло, слънцето се стори прекалено ярко на Флин. Сложи си огледалните авиаторски очила, за да си предпази очите. Служебният им понтиак беше на няколко крачки. След като се качиха и седнаха — Флин на волана, а колегата му на седалката до него, Танър пак заговори:
— Не ми е приятно да те питам за това, Джо. Но ако лекарката ти е толкова близка, може би трябва да поговорим.
Флин запали мотора и още преди да потегли, чу гласа й: „Не обичам обясненията.“ Така беше по-лесно.
— Наистина няма за какво да говорим.
— Добре, съгласен съм.
Умът на Флин трескаво работеше, докато караше към Уестуд и сградата на ФБР, на север на Оушън авеню и Уилшър. Почти през цялото време Танър мълчеше и гледаше навън, но между тях се чувстваше недоверие. Това беше ново, неприятно чувство, което го дразнеше, но Джоузеф се опита да се отърси от него.
Сега трябваше да помисли за по-важни неща.
И така, какво от това, че Сара отговаряше на новите описания на Касапката от Оушън парк хотел. Колко стройни, тъмнокоси жени живееха наблизо в Лос Анжелис? Сигурно бяха десетки хиляди, като не се смята това, че Касапката имаше навика да носи перуки.
Космите около гениталиите на Касапката бяха тъмни. И какво от това? Повечето жени, по дяволите, повечето хора имаха там тъмни косми, включително и по-голямата част от естествено русите и червенокосите. И това не доказваше нищо, а и специалистите не можеха да определят със сигурност чии бяха тези косми.
Визитната картичка беше нещо друго, но той сам беше отговорил на почти всички въпроси. Може да е била оставена от пациентка, от колега на Сара, дори от човек, с когото случайно се е запознала. Без да са разпитали персонала на Оушън парк хотел, те не знаеха дали камериерките чистят под мебелите всеки ден.
Флин си даваше сметка, че всеки аргумент имаше и обратна страна. Ако описанието не можеше да докаже, че Сара е Касапката, то съвсем не изключваше тази възможност. Изглеждаше невероятно хитър убиец да остави визитната си картичка на полицията, но се бяха случвали и по-необичайни неща. Флин веднага можеше да изреди пет-шест случая, при които убийците бяха оставили свои дрехи, лична кореспонденция или дори шофьорска книжка на местопрестъплението.
Освен това Сара имаше такива преживявания в детството си, това не можеше да се отрече. Нуждата да работи с жени, жертви на насилие, имаше своите корени в тежкото й детство, което може би не се различаваше от детството на Касапката. Сара имаше белези за доказателство; Флин ги беше виждал с очите си.
Стига толкова!
Той не вярваше, че всичко е само съвпадение, но и не можеше да си представи Сара в ролята на убиец, Флин мислеше, че добре познава хората и не можеше да приеме, че убийцата, която търсеше, би могла да го измами до такава степен. Да му разкаже историята на живота си и да го вкара после в леглото си, без всякакво чувство за вина. Беше невъзможно.
И все пак…
Изведнъж той се сети за нещо, което му подейства като плесница. На 20-и, в неделята, когато Роналд Мийс беше заклан в „Хилтън“, Флин беше със Сара. Разбира се, той не остана при нея през нощта, но можеше да провери кога е настъпила смъртта. Това поне беше нещо.