Чисто съвпадение.
Тя заключи колата си по навик, вдигна вечерния вестник от стъпалата и си влезе в къщата. Беше решила да не се остави на натрапчивите въпроси да я преследват и да развалят вечерта й, както бе станало със следобеда й.
Канеше се да прослуша телефонния секретар за евентуални обаждания, когато бе изненадана от някакъв звук от движение зад гърба й Преди да бе имала възможност да се обърне, шушнещият звук стана звук.
— Радвам се, че си вкъщи.
Стръвницата знае, че за да може да издебне и да убие, трябва да умее да чака плячката си. Тя не се бои от чакането и не се ядосва; то е просто част от живота. От опит тя се е научила да се възползва от периодите на тишина, за да подрежда мислите си и да се успокоява.
Очакването на дивеча всеки път е различно. Когато е на лов за шопари, тя се показва, жива стръв, и чака онзи, който отговаря на нуждите й да дойде и да захапе примамката.
Днес дивечът е различен.
Преди да се довери на някого, което може да се случи изключително рядко, Стръвницата трябва да си е осигурила някакво преимущество. Някакъв начин за връщане на удара, ако в крайна сметка се окаже предадена. Тъй като адресът на лекарката е тайна — или се предполага да бъде така — на Стръвницата й се бе наложило да се покаже на дневна светлина неведнъж, но рискът си струва и тя е успяла да придобие нови умения.
Тя знае, например, че изкуството да проследиш някого с кола из центъра на града е изнурителна работа, а не просто упражнение, както го представят в игралните филми по телевизията. Преследвачът трябва да се държи на разстояние като същевременно не изпуска обекта, да е постоянно нащрек за еднопосочни улици и сменящите се пътни сигнали, за улички с разрешен само десен завой и за шофьори, които напират да се бутат ту напред, ту назад в движението като състезатели на детска площадка за картинг. Преследваният може да забрави да сигнализира, че завива или да спре внезапно някъде, където преследвачът няма място да паркира. Една чупка в първата пряка, едно забавяне от автобусите или от товарни камиони и си го изпуснал.
Като се има предвид всичко това, Стръвницата съзнава, че има късмет, щом е успяла да открие жилището на доктор Сара при втория опит. Това би могло да й отнеме седмици време, но сега тя е готова. Никакво губене на време и усилия в последните мигове на лова.
Нейната първа реакция на телевизионното предаване е импулс за отмъщение. Толкова просто нещо би било да посети доктор Сара в дома й и да даде урок на тази лъжлива кучка.
Просто, но не носещо удовлетворение, в крайна сметка.
Тя има в ума си един по-добър план, за да накара лекарката да си плати за нещастните забележки и в същото време да осъществи една по-висша цел. Вместо да обезсмисля всичките й усилия, доктор Сара има възможност да даде свой собствен принос.
Както казват гангстерите от филмите, това е предложение, което тя няма да откаже.
Отначало приготовлението, а после самата Съдба или слепият късмет поднасят на Стръвницата любовника на доктор Сара. Планирайки действията си, преговаряйки ги в движение, Стръвницата разбира, че той ще бъде една чудесна добавка към лова.
Всяко нещо идва на мястото си, докато тя се подготвя.
Изборът на подходящ шопар е първата стъпка, оставяйки доказателство, което да насочи следователите по дирите на лекарката. Стръвницата знае, че полицията има начин ефикасно и без отлагане да проследи някой, стига да се знае самоличността му. Откриването на нейната последна жертва ще означава посещение от страна на представителите на закона преди да е изтекъл деня.
А после?
Невероятно е доктор Сара да бъде обвинена в нещо още сега. Визитната картичка е едно нещо, но тя не може да обоснове цяло дело. Полицията няма да открие никакви следи от доктор Сара в стаята на убийството; техните свидетели ще хъмкат и ще мънкат, без да предоставят някакъв определен отговор. Това няма да е достатъчно на властите, за да внесат делото в съда.
Но те ще наблюдават и ще чакат, доволни от перспективата за наличието на един заподозрян в безнадеждното им следствие. Убедени, че плячката им ще се пръсне от напрежение и ще се издаде след време.
Стръвницата възнамерява да им помогне с всичко, с каквото може.
Неотдавна й хрумва мисълта, че тя е започнала да гледа на лова като нещо дадено, правейки едно и също нещо всеки път, без да стигне доникъде. Време е да направи промяна, да се прехвърли на по-нови ловни територии, но преди това трябва да отклони хрътките от себе си.