Докато наблюдаваше дуелът на Сара с Кротър и как тя парираше неговите въпроси, на Флин му се искаше да можеше някак да се изправи в нейна защита и да сложи край на мрачната процедура. Беше уловил косите й погледи и бе видял гневния упрек в очите й, но не можеше с нищо да й помогне. Нейният гняв беше предсказуем, това беше най-малкото, което можеше да очаква предвид обстоятелствата.
И все пак, да можеше само да поговори със Сара, да я накара да разбере, Флин знаеше, че тя щеше да му съдейства за изясняване на странното съвпадение.
Тя нямаше никакъв избор.
У дома му, примигващата зелена светлината на телефонния секретар му каза, че има получено телефонно послание. Гласът на Сара изглеждаше незначителен и далечен, идвайки от пластмасовата кутия.
„Имам нужда да те видя, Джо. Моля те, обади ми се. Важно е.“
Флин пусна отново посланието, затвори очи, изучавайки гласа й. Вълнение… или е нещо друго? Телефонният секретар можеше да посочи датата и часа на всички записани обаждания, но Флин по навик пренебрегваше излишните подробности и нямаше никаква ясна представа кога се е получило посланието. При положение, че Сара е потеглила направо за вкъщи, би трябвало да се е обадила през последния един час. Ако й се обади сега, веднага…
Телефонът иззвъня два пъти, преди тя да отговори и той едва разпозна гласа й Отначало не можа да разбере дали тя шепне или имаше някакво смущение по линията.
— Ало?
— Получих посланието ти, Сара. Слушай…
— Джо — прекъсна го тя. — Трябва да те видя. Имаш ли някакво време още сега?
Един малък алармен звънец се задейства някъде дълбоко в ума на Джоузеф.
— Случило ли се е нещо? — попита той.
— Трябва да разговаряме.
— Съгласен съм. Надявам се, че разбираш…
— Не по телефона. Моля те, бързай, Джо.
— Сигурна ли си?
— Доскоро, Джо.
Линията замлъкна, Флин слуша известно време свободния сигнал, после остави слушалката и се намръщи. Беше гласът на Сара, готов бе да се обзаложи срещу живота си за това, но в същото време беше различен. Променен, сякаш от стрес или от болест. Той неочаквано си спомни за гласовете, които могат да се чуят на записани върху лента телефонни обаждания на номер 911 и на горещите линии за предотвратяване на самоубийства, напрегнати до крайност.
Тя беше сърдита, когато се разделиха, дори бясна, но сега беше различна. Онова, което той чу и почувства в гласа на Сара сега, повече приличаше на страх.
Флин взе в шепа ключовете от колата си и бе наполовина път до вратата, когато се поколеба, върна се обратно и сграбчи отново телефона. Една малка застраховка за живот никога не е излишна.
Ръката му не трепна, когато вдигна слушалката и започна да избира някакъв номер по памет.
21
Флин измина разстоянието за рекордно време, заобикаляйки уличните полицаи и претоварените кръстовища, където беше възможно. Часовникът на контролното табло твърдеше, че пътят от входната врата до глухата уличка, на която живееше Сара, му е отнел точно двайсет и седем минути. Той паркира на алеята зад нейното БМВ и докато изкачваше стълбите, мушна по навик ключовете от колата в джоба си.
В къщата на Оръм роуд идваше за трети път, но Флин нямаше представа какъв звук издава звънецът й. Застаналият пред вратата не можеше да го чуе, а след като му бяха отваряли да влезе, никой друг не бе звънял. Напрегнат и изпълнен с нетърпение, Джоузеф го натисна два пъти, изчака малко и пак протегна ръка, когато отвътре се чу приглушен глас.
— Влез.
Той се поколеба дали да прекрачи прага, но след секунди присви вежди. Разбира се, че тя го очакваше. Беше паркирал отвън и Сара сигурно го е видяла как пристига.
И все пак…
Той завъртя топчестата дръжка и се оказа, че вратата не е заключена. Застана на прага точно както в академията го бяха учили да не прави, взирайки се напред в тъмния коридор.
— Сара?
— Насам. Ако обичаш, затвори вратата.
Гласът й идваше откъм спалнята. Някъде близо, но сега звучеше по различен начин. Сякаш бе плакала или плачеше в момента.
Флин затвори вратата. Изчака още малко, докато очите му привикнат напълно към тъмнината — никаква лампа не светеше нито в хола, нито в кухнята. Завесите очевидно бяха спуснати. В стаите се прокрадваше някаква дрезгава изкуствена светлина, оставяща по ъглите притаени сенки сред всеобщия сумрак.