Тази бледа светлина се промъкваше откъм дълбочината на коридора, който водеше към задната част на къщата. Движейки се внимателно напред покрай ниските мебели, Флин достигна до кухненския бар и се спря.
— Добре ли си?
От мълчаливите стаи не последва никакъв отговор.
Флин разкопча сакото си и напипа автоматичния си „Смит и Уесън“, който бе провесен на ремък през рамото му. Измъкна ръката си празна.
Отново нищо.
Придвижи се към една от вратите, зад която проникваше мъждивата светлина. Трябва да е в банята, реши той, припомняйки си разположението на стаите на етажа. Зад нея май бяха тоалетната и основната спалня. Точно отсреща бе гостната, чиято открехната врата зееше. Той си представи как Сара се е проснала на пода, сгърчена до тоалетната чиния.
— Сара?
Мъртва тишина. Обхващаше го мрачно предчувствие и по гърба му полазиха тръпки.
Флин се промъкна още по-напред в коридора, отхвърляйки настоятелния подтик да се втурне и разбере какво става, в края на краищата. Ако тя бе болна или наранена, щеше да стане ясно за не повече от трийсет секунди. Но ако имаше нещо друго…
Канеше се да извика отново името й, но промени решението си. Нямаше смисъл. В съзнанието му нахлу внезапно параноично усещане за присъствието на непознат в къщата, което той отхвърли, отдавайки го на работата си. Все пак, не можеше да се освободи напълно от чувството за тегнеща опасност, която сякаш струеше от заобикалящите го стени.
Оставаха около четири метра.
Четири широки крачки.
Флин достигна отворената врата на банята и надникна вътре, отскачайки мигновено в ужас при вида на обилно разлятата кръв. Огромно тъмночервено петно се простираше от плочките над ваната до тоалетната чиния. Целият под бе в локви кръв или изпръскан безразборно подобно на някое от абстрактните платна на Роршах. В първия миг му се стори, че и ваната е пълна с кръв. Постепенно осъзна, че това е вода, обагрена от пурпурната течност, която бе изтекла от вените на облегналата се в нея обитателка на дома.
Очите й бяха широко отворени, но незрящи и изцъклено безжизнени. Потъмнялата вода вероятно е покривала почти напълно голото й тяло до края на гърчовете, отхвърлили протегнатата й дясна ръка извън мътилката. След последния спазъм се е подала и едната й гърда, изпъквайки като малък остров над повърхността на замърсената течност. От прага на вратата, където се бе вцепенил Флин, се виждаха дълги разрези по окървавената й ръка, дълбоки дотолкова, че се белееше костта.
Той почувства как стомахът му се преобръща и с огромно усилие успя да потисне напъна на храната, която бе поел, да се върне обратно. Умът му инстинктивно прещракваше, изострените сетива запечатваха всеки детайл от сцената, като я анализираха, изтръгвайки несъответствията, преди да предприемат ход.
Наоколо нямаше остър инструмент, но това не означаваше нищо само по себе си. Сара може да го е изпуснала във ваната и сега да е някъде там, под повърхността на водата.
Количеството кръв обаче бледността на кожата и съсирените върху обезобразената й ръка, изпратиха до мозъка му алармиращи сигнали. По всичко изглеждаше, че тя е мъртва поне от десет-петнайсет минути. За Сара просто е било невъзможно да се обади при звънването и влизането на Джоузеф в хола, освен ако духът й не кръжеше някъде наоколо.
В момента, когато Флин посягаше към кобура на автоматичния си „Смит & Уесън“, зад него се чуха стъпките на човек, който тичаше. Проклинайки собствената си глупост, той рязко изви рамене и се обърна, за да види проблясването на спускащо се острие на нож.
Тя чува как шопарът идва, преди още разширените й ноздри да са подушили миризмата му. Навън е паркирала кола, в алеята на д-р Сара. Някой изключва двигателя и затръшва вратата й. След секунди прозвучава престорено жизнерадостно иззвъняване.
— Влез!
Тя се е упражнявала да имитира гласа на лекарката, макар че прецизността не е от особено значение при тези обстоятелства. Шопарчето на Сара е смутено, то се е втурнало като рицар в бели одежди към изпадналата в беда дама на сърцето си и едва ли ще обърне внимание, ако тя се изкиска като вещица.
Няма смисъл обаче да рискува. Стръвницата ще изиграе ролята си.
Стъпките му в хола са нерешителни. Предпазливо шопарче.
— Сара?
— Насам. Ако обичаш, затвори вратата.
И я заключи, мисли да добави, но си прехапва езика. Заключването няма да е необходимо. Тя е планирала ходовете си с хирургическа прецизност, нищо не е оставено на шанса. Ножът е добре закрепен в ръката й, а под колана е пъхнала презрения револвер, в случай че всичко друго се провали.