Ще бъде истинско разочарование, ако се наложи да използва пистолета, но това няма да осуети намеренията й. Цялостният ефект не бива да се излага на риск.
Стъпките на шопара се отправят от хола към кухнята, където замират. Явно не бърза горкото, а и не му е лесно с всичките онези мълчаливи сенки, дебнещи в коридора.
— Добре ли си?
Тя го оставя да гадае, увеличавайки напрежението му. Това ще намали защитните сили на плячката й.
Гостната е точно срещу банята. Ако проточи шията си, Стръвницата ще може да вижда д-р Сара във ваната, но сега тя се интересува повече от шопара. Усеща го как се приближава, следвайки дирята на светлината към източника й. Пулсът му бие все по-силно… или това е туптенето на нейния пулс?
Вече е твърде близо, за да се подлага на рискове. Тя притиска гръб в стената — незабележима, в случай че той реше да провери първо гостната стая. Потта е залепила дръжката на ножа за дланта й.
Толкова е близо.
Тя подушва шопара, порите му струят уплаха и мрачни предчувствия като мускус. Страхува се за себе си и за своята Свиня.
Светлината, проникваща от банята замръква, запречена от сянка. Чувайки тежкото дишане на шопара и сподавения звук от преглъщането, тя е готова. Толкова би помогнало, ако повърне на пода; тялото му ще е превито, откривайки като идеална мишена гръбнака и бъбреците. Едно наръгване ще предотврати борбеността на шопара, преди тя да се е заловила за работа.
Стръвницата чувства момента: сега или никога. Отблъсквайки вратата, тя се втурва устремно към шопара, донякъде сепната от бързината на реакцията при обръщането му. Но вече няма време за мислене; тя влага всичко от себе си в това замахване и стоварва острието на ножа си върху него.
Връщайки се по-късно назад, Флин знаеше, че точно това обръщане му бе спасило живота. Ако не бе променил положението си, нападателката му щеше да забие ножа между лопатките му. Неминуемо смъртоносен удар и във всички случаи достатъчен, за да го остави безпомощен на пода в банята.
Вместо това, той пое удара върху дясната си ръка, високо горе, при което студената стомана разпори подплънката на рамото на сакото му и, срязвайки бицепса му, се плъзна по раменната кост, преди да се отдръпне. Ударът го зашемети и нажежено до бяло кълбо от болка взриви рамото му.
Той залитна, хлъзгайки се в локва кръв — неговата собствена или на Сара? — докато най-после се подпря на умивалника. Осакатената му ръка се вдига, за да блокира следващия удар, преди съзнанието му да бе успяло да подаде команда за това. За момент бе забравил за пистолета, борейки се да спечели малко дистанция от неприятеля.
Някаква жена, само това можа да разбере, която съскаше насреща му, когато той спря втория й удар и усети нови изригвания от болка в гърдите си и отстрани, Флин беше изненадан, че изобщо можеше да движи ранената си ръка, още по-малко пък да я използва, за да се отбранява, но изглежда че отчаянието му даваше сила. Той погледна раменната си артерия, от която изтичаше животът му, чудейки се дали е прободена или прерязана, преди да ритне нападателката си в слабините.
Тя пое удара с твърдото си бедро и политна назад, надавайки силен рев. Флин се мъчеше да напипа пистолета с изтръпналите си пръсти, когато тя го нападна отново. Лишен от избор, той тръгна да я посрещне, като сниши главата си и се извъртя надясно, при което здравото му рамо я блъсна в основата на ребрата. Ножът пропусна целта си, но разкъсвайки плът и тъкан, изтръгна тънка парлива болка от гръдния му кош, докато той я отблъсна назад.
Тя политна, скимтейки, загуби равновесие, подхлъзвайки се в кръвта и той я видя как падна. Сега беше моментът да свърши с нея, ако беше годен да го направи, но Джоузеф се възползва от възможността и прекрачи вратата на банята, поемайки назад през хола към дневната на Сара, към външния свят. Зад него се чуваха накъсани ругатни и шумолене, докато противникът му се мъчеше да се изправи на крака.
Флин чу приближаването й, извъртя се, за да я, посрещне фронтално, надавайки вик, който излезе по-слаб, отколкото планираше, поради липса на въздух. Ножът летеше към лицето му и Джоузеф вдигна ръката си — лявата, — за да го отблъсне с чисто рефлективно движение. Стори му се като магия, когато острието се вряза в отворената му длан и излезе от другата страна между кокалчетата му, лепкав от кръв.
Той инстинктивно сви пръстите на ранената си ръка около дръжката на ножа ведно с юмрука на нападателката му. Тя му нанесе прав удар в гърдите и се опита да измъкне ножа, но Флин не искаше да го пусне, отговаряйки й с удар отдясно. Движението му беше тромаво и слабо, но кокалчетата на ръката му се отбелязаха върху бузата й, сякаш някой я беше цапнал с баданарка, потопена в кръв.