Жената-звяр тръсна глава и отвърна с ритници, нанасяйки два бързи удара в слабините на Джоузеф и за малко пропускайки да го улучи в тестикулите, го притисна до близката стена. Главата му се блъсна в гипс и той се учуди на камбанния звън, който дойде сякаш от всички страни едновременно.
Флин се отблъсна от стената и се хвърли срещу нападателката си, принуждавайки я да политне назад и да загуби равновесие. Това имаше ефект дотолкова, доколкото тя се отказа от ножа си и го остави да стърчи от ръката му, като междувременно прояви достатъчно бързина и го ритна в лицето, преди да се отдръпне още по-назад, вън от обсега му.
Стига толкова, дявол го взел!
Той дърпаше лявата страна на изцапаното си с кръв сако, чувствайки допира на дръжката на ножа в ребрата си, като се опитваше също да достигне пистолета с дясната си ръка, когато жената също извади свой пистолет и го насочи в лицето му. Флин се хвърли настрани и куршумът изсвистя във въздуха и улучи някаква кана на масичката за закуска, докато той търсеше някакво прикритие, гърчейки се на пода с окървавени колена и ръце, преди тя да е успяла да стреля повторно.
Поне проклетите камбани бяха млъкнали, обезсърчени да се състезават с пулса, който бумтеше в главата му. Флин знаеше, че канапето е най-добрият му шанс, прикритие, което щеше да го спаси, докато направи още един последен опит да извади автоматичния си пистолет. Съзнаваше, че няма начин кучката да не го убие с третия или четвъртия си изстрел.
Вторият й изстрел беше прибързан и небрежен и мина на сантиметри от Флин, който се беше притиснал към пода. Куршумът потъна в гипсовата стена. Вратата пред него отдясно изведнъж се отвори и той видя част от поляната и автомобилната алея, които нямаше надежда да стигне, преди неговата нападателка да го застреля.
Някой връхлита през вратата, приклякайки в бойна поза за стрелба. Чертите му са затъмнени от блясъка на слънцето зад него. При това силуетът му е познат.
Пистолетите изгърмяха едновременно. Нейният с тънко пукане като пръсващи се сърца, а другият проехтя като артилерийско оръдие между стените на дневната. Флин се опита да брои изстрелите, но се отказа, когато те започнаха да отекват в мъглявото пространство между ушите му.
Някаква сянка се е навела над него, твърде едра, за да е жената. Чува се познат глас, който подхожда на грубото му лице.
— Господи, Джо.
— Банята — той се задавя, когато се опитва да произнесе името на Сара.
— Успокой се. Аз ще погледна.
Сянката се отдалечи, миг по-късно се върна отново, коленичейки на кървавия килим близо до лицето му.
— Звъннах на 911 — рече Мартин Танър, люлеейки нежно в ръце главата на приятеля си. — Дръж се, няма да чакаш много.
— Ние харесваме усамотеността си тук, нали знаеш — отвърна Флин.
Усмихваше се, когато сенките дойдоха и закриха лицето на колегата му.
Епилог
Първият път, когато Мартин Танър се опита да влезе при Флин в интензивното отделение, сестрите го отпратиха, като му дадоха да разбере, че съвсем не са впечатлени от документите му на агент от ФБР. Вторият път той донесе кутия шоколадови бонбони, които старшата сестра прие с благодарност, но също му показа вратата. Късметът му се усмихна на третия ден. Докторът определи състоянието на Джоузеф като задоволително и така го отърва от пазачите и Танър влезе спокойно.
Стаята беше малка и чиста, с телевизор на стената срещу леглото на Джоузеф. Флин не изглеждаше много добре, но малко по малко цветът на лицето му се връщаше.
— Два дена не искаха да ме пуснат — каза Танър и седна на един стол.
— Чух за бонбоните — отвърна Флин. — Тук не вземат подкупи.
— Сега ли ми го казваш?
— Все пак, мисля, че си се сприятелил с нея.
— Приятно ми е да го чуя.
— Какво стана, Марти?
— Ами, Джо, не знам дали…
— Искам да чуя всичко.
— Добре тогава. Името на престъпницата е Патриша Трейси Джигър, на двайсет и четири години, родена в Калифорния, неомъжена. Проверихме документацията на Петоски и открихме, че е ходила да се лекува при нея през последните две години. Изглежда, че не й е помогнало.
— Продължавай.
— Според данните на д-р Петоски, тя е жертва на инцест. Всичко е започнало, когато е била на шест или седем години. Баща й бил гинеколог, ако можеш да си го представиш. Очевидно майка й е починала преди това. Дявол знае от какво е пукнал старецът, но тя била деветнайсетгодишна, когато той най-после благоволил да умре. Както изглежда, със спестяванията му, различните инвестиции и застраховката тя е била осигурена за цял живот. С голям апартамент в Бевърли Хилс, кола и всичко останало.