Когато всичко свърши, Рийз го отнесе до вратата и измъкна планетария от вдървените пръсти. Той мълчаливо хвърли тялото в кристалночистия въздух и го гледа как се отдалечава, докато се загуби на фона от падащи звезди; след това, както беше пожелал старият Учен, Рийз подхвърли планетария в небето. В рамките на няколко секунди той беше изчезнал.
Усети до себе си топлината на човешко тяло – Джейън стоеше тихо при него. Той взе ръката ѝ, стисна я леко и мислите му запрепускаха към нови, неизследвани цели. Сега, когато приключението беше свършило, двамата с Джейън можеха да помислят за нов живот, за свой собствен дом...
Джейън зяпна. Тя посочи.
– Боже мой... виж!
В небето се бе появило нещо. Представляваше някакво компактно, светлозелено дървесно колело, подобно на дърво с диаметър два метра. Успя да спре на не повече от няколко метра от лицето на Рийз и започна да кръжи там, като поддържаше положението си с бързи приплясквания от въртенето си. От ствола му излизаха къси, дебели крайници, а по различни точки от периферията бяха захванати нещо като инструменти от дърво и желязо. Рийз напразно потърси някакви мънички пилоти из дървото.
– По Кокалите, Рийз – рязко каза Джейън, – какво, по дяволите, е това?
Четири очи, сини и шокиращо подобни на човешките, се отвориха в горната част на ствола и се впериха в двамата със сериозен поглед.
Рийз се ухили. Даде си сметка, че приключението съвсем не беше свършило.
Всъщност, то може би тъкмо започваше.
КРАЙ
Информация за текста
СТИВЪН БАКСТЪР
ЧЕРНА ДУПКА
Американска, I издание
Превод Мария Думбалакова
Редактор Вихра Манова
Художествено оформление на корица „MegaHrom“, Петър Христов
Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова
Е-книга WizardBGR
Формат 84/108/32
Печатни коли 17
ИК „БАРД“ ООД