– Внимавай – изръмжа Палис. Огромният пилот на дърво беше свършил работата си и сега стоеше пред него. – Пластината е дебела само около един милиметър средно. Макар че е подсилена за по-голяма устойчивост.
Рийз присви крака и скочи на десетина сантиметра във въздуха, за да усети притеглянето при лекото си приземяване.
– Прилича на около половин гравитационна единица.
Палис кимна.
– Почти четирийсет процента. Намираме се в гравитационната яма на самия Рафт. Очевидно Сърцевината на Мъглявината също ни притегля в известна степен – но това притегляне е слабо; а и така или иначе, ние не бихме могли да го усетим, защото Рафт се намира в орбита около Сърцевината. – Той вдигна глава нагоре към летящата гора. – Повечето хора си мислят, че дърветата са там, за да попречат на Рафт да падне в Сърцевината, разбираш ли? Тяхната функция обаче, е да стабилизират Рафт – да му попречат да се обърне с главата надолу – и да противодействат на въздействието на ветровете, като по този начин ни дават възможност да преместваме Рафт, когато ни се наложи... – Палис се наведе и се взря в лицето на Рийз, а белезите му бяха станали пурпурночервени. – Добре ли си? Изглеждаш малко замаян.
Рийз направи опит да се усмихне.
– Добре съм. Просто малко съм объркан от това, че не се намирам в петминутна орбита.
Палис се засмя.
– Е, ще свикнеш. – Той стана сериозен. – А сега, млади момко, трябва да реша какво да правим с теб.
Рийз усети, че по скалпа му пробягват хладни тръпки, когато за момент се замисли как в близко бъдеще пилотът на дървото ще го изостави, при което мислено се ядоса на себе си. Да не би да беше избягал в пристъп на смелост от дома си, само за да изпадне в зависимост от любезността на някакъв непознат? Къде беше отлетял куражът му?
Той изправи гръбнака си и се съсредоточи върху онова, което говореше Палис.
– ...Ще трябва да намеря някой полицай – разсъждаваше пилотът и чешеше скулестата си буза. – И да те регистрирам като пътник без билет. После ще ти намеря временно назначение на работа, докато дойде време да отлети следващото дърво. Цялата тази документация, проклета да е... По Кокалите, прекалено уморен се чувствам сега. Освен това съм гладен и мръсен. Я да оставим нещата така до следващата смяна. Рийз, можеш да останеш в колибата ми, докато всичко бъде уредено. Ти също, Гоувър, макар че перспективата не е от най-привлекателните. – Чиракът се взираше в далечината; той въобще не отклони поглед при думите на пилота. – Аз обаче не разполагам с провизии за трима подрастващи младежи като нас. Та даже и за един, като се замисля. Гоувър, иди до периферията и вземи дажбата за две смени на моя номер моля те. Ти също иди с него, Рийз, защо не. Ще се позабавляваш, докато разглеждаш наоколо. Аз пък ще отида да изстържа няколко слоя прах в колибата си.
И така, много скоро Рийз вече следваше чирака през гъмжилото от кабели. Гоувър крачеше гордо напред, без да си прави труд да изчаква; в целия този мрачен и изпълнен със сенки на дървета свят чиракът беше единственото отчетливо петно и поради тази причина миньорът направи всичко възможно да не изгуби от поглед непредразполагащия гръб на Гоувър.
Стигнаха до едно по-разчистено място сред плетеницата от кабели. Беше пълно с хора. Гоувър спря в края на разчистеното пространство и застана мрачно мълчалив, като очевидно чакаше нещо. Гийз се приближи до него и се огледа. Чистата права пътека беше широка около десет метра: Гийз имаше чувството, че гледа през тунел, образуван от дървета. От двете страни на пътеката имаше светлини; Гийз забеляза глобуси, прикрепени към кабелите, които приличаха досущ на глобусите в дълбините на звездната мина.
Навсякъде имаше хора – един неравномерен поток, който се движеше бързо в двете посоки по протежение на пътеката. Някои от тях се вторачваха в раздърпания външен вид на Гийз, но по-голямата част вежливо поглеждаха в друга посока. Всички бяха чисти и добре облечени – макар че и сред тях се забелязваха хлътнали очи и бледи страни, сякаш из Гафт вилнееше някаква болест. Както мъжете, така и жените носеха нещо като гащеризони от фина, сива материя; по раменете или маншетите на някои от тях имаше златни нашивки, които често бяха изтъкани в определени шарки. Гийз погледна надолу към окъсаната си работна дреха – и с шок си даде сметка, че тя е един прекалено остарял предшественик на облеклото, използвано от населението на Гафт. Значи миньорите носеха дрехи от втора ръка?