Миризмата на изгоряло отново му напомни за себе си, процеждайки се през разредения въздух. Рийз уви кабела от кабината около пръстите на краката си и така освободи ръцете си; остави въртенето на Белт да изправи гръбнака му, след което огледа дома си от този нов ъгъл.
Белт беше окръжност с диаметър около осемстотин метра, една верига от порутени жилища и работни места, свързани едно с друго посредством въжета и тръби. В центъра на Белт се намираше самата мина, изстинало звездно ядро с широчина около стотина метра; преплетени кабели се издигаха от Белт към повърхността на звездното ядро, като стържеха ръждясалия мениск със скорост един метър в секунда.
Тук-там, прикрепени по стените и покривите на Белт, се виждаха масивните, направени от бял метал отвори на реактивните двигатели; през няколко минути над някое от тези гърла се появяваше облаче дим и Белт се придвижваше незабележимо по петите на Рийз, като се отърсваше от ефекта на забавянето поради въздушното триене. Той разгледа нащърбения ръб на най-близкия реактивен двигател; беше прикрепен към покрива на съседа му и личеше, че е бил отрязан и заварен набързо. Както обикновено, вниманието му се отклони в произволно размишление. От какво транспортно или някакво друго средство беше дошъл този реактивен двигател? Кои бяха хората, които го бяха отрязали? И освен това, защо бяха дошли тук...?
Отново се появи миризмата от огън. Той разтърси глава и направи опит да се съсредоточи.
Беше време за новата смяна, разбира се, и около повечето кабини на Белт се забелязваха малки възли от раздвижването, породено от работниците, които се придвижваха мрачно и уморено към спалните си мрежи, а на около четвърт от обиколката на Белт от Рийз, над леярната се носеше димна завеса. Видя как хората многократно се гмуркат в сивкавата мъгла. Когато излизаха, те влачеха след себе си осакатени, почернели форми.
Тела?
Като нададе лек вик, той се изви, сграбчи въжето и спринтира, лазейки над шахтите за разсеяна гравитация, по покривите и стените на кабините към леярната.
При ръба на сферата от пушек Рийз се поколеба. Стомахът му се сгърчи от вонята на изгоряло пърлено месо. От мъглата изскочиха две фигури, които постепенно изкристализираха като герои от някой сън. Носеха неузнаваем окървавен вързоп. Рийз се застопори и посегна надолу, за да им помогне; опита се да не припадне, когато овъглената плът се разпадна в ръцете му.
Обезобразената форма беше увита в покрити с петна одеяла и внимателно извлечена настрани. Единият от двамата спасители се изправи пред Рийз; бели очи блестяха насред покрито със сажди лице. На Рийз му трябваха няколко секунди, за да разпознае Шийн, началничката на неговата смяна. Притеглянето по посока на нейното горещо, почерняло тяло той усети като едва доловимо раздвижване в областта на корема си и се засрами като откри, че дори в момент като този погледът му проследява капчиците пот по покритата ѝ с кървави петна гръд.
– Закъсняваш – каза тя с глас, който от дима беше заприличал на мъжки.
– Съжалявам. Какво се е случило?
– Експлозия. А ти какво мислиш? – Като отстрани кичур опърлена коса от веждата си, тя се извърна и посочи към застиналия димен покров. Сега вече Рийз успя да различи силуета на леярната във вътрешността му; кубичната ѝ форма се бе изкорубила, като че ли беше ударена от гигантска ръка. – Двама загинали засега – съобщи Шийн. – По дяволите. Това е третото срутване за последните сто смени. Ако Горд правеше достатъчно здрави строежи за тази адски тъпа вселена, нямаше да се налага да карам колегите си да се изчегъртват един друг като развалено пърлено месо и то в такива количества. Дяволите да го вземат.
– Аз какво да правя?
Тя се извърна и го изгледа раздразнено; Рийз усети как по страните му се разлива вълна на объркване и страх. Гневът ѝ сякаш малко поутихна.
– Помогни ни да извлечем навън останалите. Придвижвай се близо до мен и всичко ще бъде наред. Опитай се да дишаш през носа, разбра ли?
След което тя се обърна и отново се гмурна в стелещия се пушек. Рийз се поколеба за част от секундата и бързо я последва.
Телата бяха измъкнати и оставени да бъдат отнесени във въздуха на Мъглявината, докато ранените бяха прибрани от семействата им и внимателно набутани в очакващите ги кабини. Огънят в леярната беше потушен и скоро пушекът започна да се разнася. Горд, главният инженер на Белт, пълзеше над развалините. Инженерът беше нисък, рус мъж; той клатеше нещастно глава и накрая започна да прави планове за реконструирането на леярната. Рийз видя как роднините на загиналите и ранените гледат Горд с омраза, докато той се захващаше с работата си. Без съмнение инженерът не можеше да бъде обвинен за поредицата експлозии.