Той се зачуди какво ли би казала Шийн за това...
Пред него стояха две малки момченца и гледаха ококорено мърлявата му работна дреха. Ужасно объркан, Гийз прошепна на Гоувър:
– Какво чакаме? Не може ли да продължим нататък?
Гоувър извъртя глава и изгледа Гийз с израз на тъпо презрение.
Гийз опита да се усмихне на момченцата. Те просто продължиха да го зяпат.
Изведнъж се чу тих, забързан звук от центъра на Рафт.
С известно облекчение Рийз тръгна през откритото пространство, при което различи странната гледка на редица лица, които се плъзгаха право срещу него над тълпата. Гоувър пристъпи напред и вдигна ръка. Рийз го наблюдаваше с любопитство...
...а след това забързаният звук премина в рев. Рийз се извърна и видя заоблената предница на една Къртица да се накланя към него. Той се препъна назад; бързо въртящият се цилиндър за малко да докосне гърдите му. Къртицата продължи и спря само на няколко метра от Рийз и Гоувър. Към горната повърхност на Къртицата беше прикрепена редица от съвсем простички седалки; хората седяха по тях, докато се возеха и го гледаха, без да му обръщат особено внимание.
Рийз усети как отваря и затваря уста. Той беше очаквал какви ли не гледки на Рафт, но... това? Малките момченца бяха отворили широко уста от изненада, докато наблюдаваха странния му вид. Гоувър се хилеше.
– Какво има бе, минен плъх такъв? Никога ли преди не си виждал автобус? – Чиракът се приближи към Къртицата и с добре обработено движение се настани на една от свободните седалки.
Рийз заклати глава и бързо го последва. Около долната част на Къртицата имаше ниска плоскост; Рийз стъпи на нея и се обърна внимателно, като се приведе, за да седне на свободното място до Гоувър – след което Къртицата потегли напред. Рийз се клатушкаше наляво-надясно, вкопчен в страничните облегалки; трябваше да се повърти на мястото си известно време, докато застане по посока на движението и най-сетне осъзна, че се плъзга гладко над главите на тълпите.
Момченцата тичаха след Къртицата, махаха с ръце и викаха; Рийз направи всичко възможно, за да не им обръща внимание и след няколко метра те се умориха и се предадоха.
Младият миньор открито се вгледа в човека до себе си, слаб мъж на средна възраст, на чиито ръкавели имаше снопчета от златен ширит. Мъжът го изгледа с изражение, което издаваше презрение, след което се премести почти незабележимо към далечната страна на седалката си.
Рийз се обърна към Гоувър.
– Наричаш ме „минен плъх“. Какво точно означава „плъх“?
Гоувър изхриптя.
– Същество, което е населявало древната Земя. Вредител, най-нищожният от всички. Чувал ли си някога за Земята? Това е мястото, от което – и той постави специално ударение на думите си – сме произлезли.
Рийз помисли над думите му; след което се зае да проучва машината, на която се возеха.
– Как го нарече това?
Гоувър го изгледа с насмешливо съжаление.
– Това е автобус, минен плъх такъв. Просто едно от многото неща, с които разполагаме тук, в цивилизования свят.
Рийз огледа линиите на цилиндъра под товара му от седалки и пътници. Това си беше чиста Къртица, добре; имаше си и белезите от заваряване, които показваха къде... нещо е било отрязано. Обзет от някакъв вътрешен подтик, той се наведе напред и почука по повърхността на „автобуса“ с юмрука си.
– Състояние!
Гоувър упорито не му обръщаше никакво внимание. Рийз си даваше сметка как слабият му съсед го наблюдава с любопитно презрение...
...И тогава автобусът каза високо:
– Пълно сензорно блокиране.
Гласът беше долетял отнякъде под слабия мъж; той скочи и се вторачи с отворена уста в седалката под себе си.
Гоувър погледна Рийз със злобно любопитство:
– Как го направи това?
Рийз се усмихна, наслаждавайки се на момента.
– О, нищо работа. Знаеш ли, и ние си имаме разни неща – ъ-ъ – там, откъдето идвам. Някой път ще ти разкажа.
И с усмивка на задоволство, той седна обратно на мястото си, за да се порадва на пътуването.
Пътешествието продължи само няколко минути. Автобусът спираше от време на време, като на всяка спирка слизаха и се качваха пътници.
Те бързо минаваха през плетеницата от кабели и тръгваха по някое открито пространство от палубата. Светлината на Мъглявината не беше препречвана от нищо и това озадачаваше Рийз. Когато се огледа назад, кабелите приличаха на стена от пресован метал с височина няколкостотин метра, над която се намираха дискове листак.
Предницата на автобуса започна да се издига.
Първоначално Рийз си помисли, че това е само игра на въображението му. След това забеляза, че пътниците се накланят по местата си; накланянето обаче продължаваше, докато започна да му се струва, че всеки момент ще се плъзне по наведената метална плоскост към кабелите.