Белезите на Палис потъмняха неудържимо; той се опита да избяга от любопитно втренчения в него поглед на Рийз.
– А сега ми водиш някакъв умен млад гратисчия и какво? Да не би да очакваш от мен да го взема за свой главен чирак?
Палис сви рамене.
– Помислих си, защо не, може би, докато поредното дърво бъде готово...
– Грешни са ти сметките. Аз съм много зает човек, пилоте.
Палис се обърна към момчето.
– Кажи му защо си тук. Кажи му това, което каза и на мен, докато бяхме на дървото.
Рийз се беше вторачил в Холербах.
– Напуснах Белт, за да разбера защо Мъглявината загива – заяви простичко той.
Без да иска, Ученият приседна напред заинтригувано.
– О, така ли? Та ние знаем защо загива. Недостиг на водород. Това просто е очевидно. Онова, което не знаем, е как да се справим с този проблем.
Рийз го изгледа продължително, докато явно премисляше чутото. След това попита:
– Какво е това водород?
Холербах забарабани с дългите си пръсти по повърхността на бюрото, готов всеки момент да изгони Палис от стаята... Но Рийз очакваше отговора с умна любознателност в погледа си.
– Хм. За да ти го обясня, ще ми е необходимо повече от едно изречение, момко. – Пак побарабани с пръстите. – Е, може би пък няма да е кой знае колко зле – а може да се окаже и забавно...
– Сър? – обърна се Палис към него.
– Добре ли се справяш с метлата, момко? Кокалите само знаят, че ни е необходим някой, който да подкрепи тази безполезна измишльотина на име Гоувър. Да, защо не? Палис, отведи го при Грийе. Намери му някаква дребна работа за вършене и кажи на Грийе от мое име да започне да го обучава на някои основни неща. Докато яде от проклетата ни храна, може да бъде и полезен с нещо. Но само докато отпътува следващото дърво, не забравяй.
– Холербах, благодаря ви много...
– О, я се омитай, Палис. Постигна своето. Сега ме остави да си върша работата. И за в бъдеще, моля те, дръж си сакатите скитери за себе си!
4.
Някъде прозвуча звънец, ударен на ръка и Рийз разбра, че смяната е свършила. Той изхлузи защитните си ръкавици и с поглед на експерт огледа лабораторията; след положените от него усилия, сега подът и стените ѝ блестяха на светлината на глобусите, окачени на тавана.
Той излезе с бавни крачки от лабораторията. Светлината на звездата над него накара голата му кожа да потръпне и Рийз спря за няколко секунди, поглъщайки на големи глътки чистия от антисептични вещества въздух. Гърбът и бедрата го боляха, а кожата по горната част на ръцете го сърбеше на много места: последствия от заливането със силни почистващи вещества.
Няколкото десетки смени преди заминаването на следващото дърво сякаш прелитаха с огромна скорост. Той поглъщаше екзотичните гледки и миризми на Рафт, в очакване на доживотното си завръщане в самотната си кабина на Белт; щеше да се утешава с тези спомени, както Палис вероятно ценеше снимката си на Шийн.
Онова, обаче, което му бяха показали и на което го бяха научили, не беше от кой знае колко голяма стойност, призна той пред себе си – въпреки мъглявите обещания на Холербах. Учените бяха едно доста недружелюбно сборище – повечето от тях на средна възраст, дебели и раздразнителни. Размахвайки наляво и надясно нашивките, които показваха с какъв ранг са, те се занимаваха със странните си задължения и не му обръщаха никакво внимание. Грийе, асистентът, който беше получил задачата да го образова, не беше направил почти нищо повече от това да снабди Рийз с една детска книжка с картинки, за да може да се научи да чете, а също и с куп доста неразбираеми лабораторни отчети.
Макар че със сигурност беше научил много за почистването, припомни си той със съжаление.
Но от време на време, само от време на време, будното му въображение се блъсваше в нещо, както скитер се блъсва в някое дърво. Ето, например, онази редица шишета, подредени като върху рафтовете на бар, пълни с дървесни сокове в различни етапи от сгъстяването им...
– Хей, ти? Как се казваш? О, по дяволите, ти бе, момче! Да, ти!
Рийз се извърна и единственото, което видя, беше как една купчина прашни томове се клатушкат към него.
– Ти, момчето от мината. Ела и ми помогни за тия неща...
Над томчетата се появи кръгло лице, завършващо с плешиво теме и Рийз разпозна в него Сипс, главния навигатор. Забравяйки за болежките си, той се спусна към задъхания Сипс и внимателно взе горната част на купчината.
Сипс въздъхна с облекчение.